Зелената сделка - много въпросителни

| България, Коментар

„Формулирането на концепцията като „сделка“ е интересно само по себе си, тъй като за наличието на такава, обикновено се изисква съгласието на всички страни.“ Това коментира вицепремиерът Томислав Дончев за т.нар. Зелена сделка.

Вчера, 7 февруари, той публикува позиция в личния си блог в отговор на евродепутата Радан Кънев, който коментира пред OFFNews по-рано, че българското правителство проявява неразбиране към най-големия европейски дебат в момента - този за Зеления пакт или Зелената сделка.

„То се "крие" и "снишава" - нещо, което правим вече 15 години в сферата на климатичните политики, но и нещо много опасно, защото ограничителните моменти на Зелената сделка вече са в сила“, заяви Радан Кънев.

А ето какво отговори вицепремиерът Томислав Дончев:  

*(Препечатваме го със съкращения, прочетете целия текст ТУК)*

„На 12 декември 2019 г. обаче, Европейският съвет одобри дългосрочната цел за превръщането на ЕС в неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Цел, която на онзи етап не бе подкрепена от една държава членка – Полша, считана за най-силно засегната от планирания зелен преход. България, от своя страна, подкрепи дългосрочната цел, но заедно с Полша застана против повишаването на приетата вече междинна амбиция от 40 % намаляване на емисиите парникови газове спрямо нивата от 1990 г. до поне 50 % със стремеж към 55 %. Причината е, че това на практика означава ускоряване на въглищната трансформация и оставя красивите заявки за справедлив преход и отчитане на стартовите позиции само на хартия.

Зелената идея е въоръжена с почти непобедими аргументи . Не се сещам за политик или общественик, който би се осмелил да отрече или пренебрегне значението на качеството на околната среда, въздуха, чистата храна и вода. С висока подкрепа се ползват и мерките за управление на отпадъците, рециклиране на различни видове суровини, кръговата икономика.

Безспорно всички искаме да бъдем „зелени“, да дишаме чист въздух, да пием чиста вода, да се храним с екологично чисти продукти. Обикновено човешките желания и нужди- естествени или формирани, се превръщат в тема за дискусии, превръщат се в бизнес, а понякога се превръщат и в политическа идеология. Все пак „зелените настроения” не са за изпускане- докосват почти всеки и имат силата да набират инерция сами. Политическите употреби и злоупотреби с темата са различни. От благородния призив- „нека живеем и произвеждаме така, че да съхраним природата за децата си”, до опитите за възбуждане на масова психоза.

След столетия спорове, как да осигурим баланса между солидарността и здравословния егоизъм (ляво-дясно), последните години имаме и друга сложна дилема- къде точно е компромисът между благосъстояние, икономическо развитие и намаляване на отпечатъка върху природата?  Искаме да сме зелени, но в същото време не  искаме да сме  зелени и бедни. В този смисъл, преходът, както и всяко друго нещо в живота по принцип, не бива да се преследва на всяка цена, защото каква полза от това, че си постигнал целта, ако си загубил себе си? А ако трябва да използвам метафората с автомобила: добре е да се движиш със скорост, която дава сцепление на пътя и елиминира риска от центробежната сила при следващия завой.

Зелената идеология като начин на мислене изисква определена зрялост. За да се стигне до този етап означава, че обществото е задоволило основните си нужди, достигнало е относителна удовлетвореност по отношение на заплащане, социален живот, може да се огледа наоколо и да насочи внимание върху усъвършенстване на качеството си на живот. Климатичните промени, опазването на околната среда и стремежът към „позеленяване“ са сред основните теми, към които обществото става все по-чувствително. Което е добър знак за развитието му.“

*Заглавието е на редакцията

Прочетете още: 

По 274 милиона евро на ден за Зелената сделка

Борисов: „Зелената сделка“ на ЕС ще влезе въпреки усилията на Полша, Чехия и България

За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук 

Абонирайте се и за канала ни в YouTube 

Прочетете още