За еврото, лева и страховете ни

Неумелите действия на правителството да обясни необходимите стъпки за влизането в "Чакалнята" на Еврозоната доведоха до страх сред хората да не би да се готви обезценка на лева. Текстът се опитва да обясни защо това няма да се случи:

Когато става въпрос за пари, за нашите пари, всички сме много чувствителни и с право. Мнозина от нас помнят далечната 1997 година, когато 3000 лева бяха равни на 1 долар. Кошмар - изтрити спестявания, обедняване, нещо като днешна Венецуела на Балканите.

Ето защо, когато става дума за курса лев - евро, всички сме много внимателни. Почваме да се пазим от сянката си, още повече, че властите действат малко като слон в стъкларски магазин. Правят нещо, ама не обясняват защо го правят и какво следва.

Хората изтръпват при мисълта, че левът може да се обезцени и да загубят част от спестаяванията си.

И понеже е модерна тази тема, ще се поупражнявам малко върху нея. Ще се упражнявам на базата на фактите, които са добре известни и които са проверими. Това е личното ми мнение и не ангажирам други с него.

И така, възможна ли е промяна на курса лев - евро?  Правилният отговор е: теоретично е възможна.

Ще има ли промяна в курса лев - евро? Правилният отговор е: не, няма!

Защо?

По много причини, но ето няколко от тях, които подкрепят тезата, че няма да има промяна на валутния курс и ние ще влезем, ако влезем еврозоната, с този разменен курс на лева спрямо еврото.

Причините можем да  разделим на две основни - законови и икономически.

Законовите причини са следните:

Законът за БНБ, в член 29, фиксира съотношението на курса лев - евро. Ето какво гласи този член:

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка.

Или казано по друг начин курсът лев - евро е фиксиран на 1.95583, а това е изчислено след като във ФРГ германската марка бе заменена с еврото. 

За да се промени курсът лев - евро трябва НС да гласува промяна в член 29 от Закона за БНБ, а това означава, че трябва да се мине през цялата законодателна процедура, която не е за един ден. Тоест всички ние ще разберем, ако в НС бъде внесен проект за промяна на този член и ще имаме достатъчно време за реакция. 

По-нататък: Народното събрание наскоро гласува решение, с което даде мандат на правителството да работи за влизане в еврозоната само при курс 1.95583. Това също е гаранция, че курсът лев - евро остава непроменен.

И още: Продължава да функционира Паричният съвет /валутен борд, Закон за БНБ/, което означава, че левът е обвързан с еврото в  съотношение 1.95583

Следващо:  Влизането в така наречената "Чакалня" на еврозоната не означава премахване на Паричния съвет /валутен борд/ той продължава да действа и членството ни в "Чакалнята" не променя това по никакъв начин.

От юридическа гледна точка това са фактите, които показват, че не бива да очакваме промяна на валутния курс на еврото спрямо лева. Тоест той не може да бъде променян по волята на Борисов, Радев, Горанов, Гешев, правителството, Светия синод или който там се сещате. Трябва да се съберат народните представители и да гласуват. Трябва да се променят закони.

Сега да минем към икономическите факти, а те са дори по-важни.

На всички ни е ясно правилото, че когато една стока е дефицитна, нейната стойност/цена се повишава. Когато обаче от тази стока/услуга/валута има достатъчно, то стойността ѝ не се променя или напротив - понижава се.

Това правило важи в пълна степен към съотношението лев - евро. Особено, когато това съотношение действа в условията на паричен съвет. Паричният съвет е този механизъм, който казва - местната валута се обменя винаги при поискване към съответната конвертируема валута в точно посочения курс. 

И основният въпрос е, ако всички ние решим - фирми и частни лица, да обърнем наличните си левове и спестяванията си в банките в евро по фиксирания курс от 1.95583, ще има ли достатъчно евро, за да стане това?

Правилният отговоре е  - да, ще има! Ако всички решим да обръщаме левовете в евро, ще можем да го направим без проблем по този курс. 

И защо е така? Има ли достатъчно евро?

Това е така защото от 23 години у нас действа Паричният съвет, чиято основна идея е местната валута да се обменя при фиксиран курс с друга конвертируема валута. Това означава, че местната валута е напълно обезпечена с конвертируема валута и други активи. Винаги има най-малко равенство, тоест има толкова лева, колкото и евро, злато и други активи. Левът винаги е подкрепен със съответното количество евро. Това прави и българския лев толкова стабилен. 

Нека погледнем цифрите: 

Макроикономически показатели от сайта на БНБ

От позиция 100 до позиция 104  на информацията за макроикономическите показатели дори с просто око се вижда, че валутните резерви на управление "Емисионно" на БНБ са 48 млрд. 574 млн. лева.

Управление Емисионно на БНБ е Паричният съвет.

А всички пари в обръщение, заедно с депозитите по сектори - позиции 103 и 104, тоест резервните пари /позиция 103/ са 32 млрд. 474 млн.

Простата сметка показва, че резервите на Паричния съвет са с малко над 60 процента повече от левовете в обращение и депозитите. Казано просто - зад всеки лев, който поиска евро, стои повече от едно евро и половина. 

48 млрд. 574 млн. към 32 млрд. 477 млн.

Международни резерви на БНБ       48 574,2

Резервни пари                                    32 477,6
Пари в обращение                             19 104,9
Депозити на сектор Други ПФИ        13 372,7

Цифрите са в млн. лева

Или ако всички се втурнем сега да обръщаме де що има левове в евро, изтупаме дюшеците, извадим бурканите и оберем с метлата всички реални левове, които докопаме, пак ще останат около 8 млрд. евро, срещу които просто няма да има левове. Ще останат непотърсени евро. Ще свършим левовете преди да сме изкупили всички евро.

Ето така работи Паричният съвет, ето защо българският лев е стабилен вече 23 години и няма да се наложи смяна на курса лев - евро, просто няма икономическа необходимост от това. 

Това е така, защото БНБ не може да печата левове без те да са обезпечени в евро или други активи. А вие знаете, че печатането на пари без покритие е пряк път към обезценката на всяка валута. След като действа режим на валутен борд, БНБ не може да печата левове, без те да се обезпечени,  а печатането на лева е свързано с еврото. Ако изнасяме повече, повече продаваме навън, продаваме стоки и услуги за евро, толкова повече левове имаме - ставаме по-богати, но не като си печатаме пари, а като ги печелим с труд.

Хората могат във всеки момент да обърнат левовете в евро. Но защо да го правят? Ако пък го направят, то след време ще трябва да направят обратното - да сменят евро за левове, за да си купуват стоки, и ще загубят от курсовата разлика и таксите на банките. Все пак, ако искате да сте спокойни - тичайте, обръщайте левовете в евро, няма проблем.

И така  - законовите и икономическите факти показват, че няма причини за промяна на валутния курс. 

Написаното не е съвет за вашето финасово поведение. 

Прочетете още: 

Стив Ханке: България не трябва да влиза в Еврозоната

Парламентът реши: Влизаме в еврозоната с фиксиран курс или не влизаме

Бойко Борисов: Не виждам в Европа държава с евро да е по-зле от България

За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук 

Абонирайте се и за канала ни в YouTube 

Прочетете още