Вярата като "лекарство"

Светият синод е добре да се ориентира бързо в ситуацията, за да не почнем да губим нашите възрастни вярващи родители

Не си мислете, че сме беззащитни срещу новата епидемия. Има лекарство за коронавируса, наистина има, това разбрахме днес от телевизионните репортажи, които паказаха вярващи, които посещават божия храм. 

Там те целуваха иконите и взимаха причастие от една лъжица, въпреки всички научни познания за разпространението на заразата.

Вярно, в катедралния храм бяха взети някои мерки за дезинфекция, но дали те са достатъчни?

Направо не е за ВЯРВАНЕ. 

На всичкото отгоре, някои от тях ясно казаха, че не се страхуват от вируса, понеже в божия храм нямало как да се заразят, вярата ги пази.

Дотук добре. 

Вярата може и да ги пази в храма, но ние които сме отвън, в техните семейства и в техните офиси, дали сме предпазени от вируса възможно дошъл с тях от църквата?

Надали. 

Вярваме, че църквата е достатъчно разумна и премерена, за да разбере, че вярата не се изповядва само в храма и че човек, който истински вярва - вярва и в храма, и вкъщи, и на улицата, и в офиса - навсякъде.

Ситуациата е необичайна, нека вземем и необичайни мерки, дори в храма.

Вярата е в сърцата, а не в храма, вярата е у нас, а не при свещениците в църквата.

Светият синод е добре да се ориентира бързо в ситуацията, за не почнем да губим нашите възрастни вярващи родители.

Всъщност не искаме да се бъркаме във въпросите на църквата и вярата.

Но когато всички се опитваме да пресечем една зараза, която се предава по въздушнокапков път, не е време да вярваме заедно, дори канонът да го изисква, ако не заради вярващите, поне за всички останали.

Господ ще ни прости, ако се молим вкъщи и вярваме в Него, където и да сме.

Прочетете още