В „Гласът на шофьора“: Говорят младите лекари

„Болестите не са игра на карти. За да стигнеш до диагноза, пътят е дълъг.“ Гласът зад мен е на специализантка по кардиология. Работи в голяма болница. Дават й сериозни случаи. Основният ни разговор се върти около факта, че българските пациенти нямат шанс да си плащат престоя в частни болници, но за британците, например, 500 лева на ден, са допустима цена.

Но, Сия, родом от Варна, е бясна за друго и така темата за пациентите като банкомати остава настрана.

Коментарите за смъртта на 3-годишното дете, минало през няколко болници и според аутопсията, починало от хеморагична пневмония, са извадили на повърхността емоциите и на лекарката.

Тя е обидена на реакциите срещу здравната система. Обидена е на посочването с пръст. Обидена е, че с лекота се слагат диагнози от некомпетентни хора. Обидена е, че никой не вярва на лекарите. Думата им пропада в бездната на общественото разочарование, а Сия, която е в началото на професионалния си път, вече се чувства изгубена. Споделя, че опитва да „не гледа на хората като на пътеки“. Да запази хуманно отношение. И да остане.

В този ден изглежда разколебана. „Лесно е да се възползваш от мъката на хората. Замислям се дали искам да остана тук и да лекувам.“

Аз туширам с обяснение, че общественото недоверие е стигнало точка на кипене във всички сфери и отдавна никой не вярва на официалната информация, дори и да е вярна. Фактите губят пред емоциите. А в общество със сринат авторитет на всички гилдии, битката за доверие, изглежда изгубена. Тя ме изслушва, остава със замислянето за Терминал 2 и вероятно след време ще последва Георги. За него отговорът дали ще отпътува оттук е категоричен:

Да! Заминава.

Срещата с него е преди трагичните събития и дава други щрихи от специализантския живот.

- Ха – изненадва се той, когато ме вижда.

Реакцията е банализирана и не очаквам нищо, когато той успява да ме накара да си отместя погледа от пътя към него.

- Току що държах изпит по шведски. И трябваше да напиша есе за свободата на словото.

Този път аз казах: „Ха“.

Оказва се млад лекар, без специализация, но работещ. От три години планира да замине за скандинавската страна. Вече владее шведски добре, има сертификат за ниво и в общи линии му е останало само да стегне куфарите.

- И какво написахте в есето?

- Че истината е по-важна от политическата коректност – изстрелва той.

- Ще ви скъсат. – казвам го с абсолютната убеденост, че никой не толерира истината, особено, когато е болезнена за публиката.

- Е, аз допълних, че „от друга страна, при някои случаи, свързани с деца и национална сигурност, цензура е допустима.“

Разбрах, че младият лекар е добър балансьор, умее да взима изпити и знае къде отива. Остава да каже защо се е запътил да специализира в Швеция.

„Интересува ме генетиката и мисля, че там ще имам по-добри възможности. В България ще си изгубя времето.“

Не мога да го опровергая. От 167 места за специализанти „държавна поръчка“, одобрени  от Министерството на здравеопазването през ноември 2019-а, няма нещо, което да грабне вниманието на Георги. А и дори мястото в „държавната поръчка“ да е постижимо, се превръща в крепостно селячество.

Обяснява ми го Милена, след като изслушва по радиото новината за „новите правила за специализантите“. Тя искала да специализира педиатрия и да е част от решението на проблема с недостига на кадри - от 2000 педиатри у нас, 30% са в пенсионна възраст. Но няма да го направи. Заради правилата, въведени от държавата, уж за добро.

„Ако съм държавна поръчка, после могат да ме разпределят да работя, където си искат. Ще съм длъжна да отида „по разпределение“, обяснява Милена.

Не се сдържам и казвам, че то си е като по времето на Социализма.Тя, без да ме е разбрала съвсем, продължава обяснението си: „Исках да специализирам педиатрия, но ще специализирам обща медицина. Така може  и да си остана в София, защото тук има недостиг и на джипита“.

Милена ще остане в България. Няма да стане педиатър. Защото има дете, което не иска да мести от столицата. Стартира с една несбъдната мечта. Но пък съпругът й – стоматолог, има добра кариера.

Сия тича за автобуса към родния си град. И мисли за самолетен билет. Още е неспокойна, когато издърпва сака на излизане от колата и подмята:

„Учиха ни, че силата на едно правителство е в правилната здравна реформа. Е, според мен, правителството ни е слабо.“

Георги не се интересува от това. Слуша радио предаванията на скандален шведски психиатър, преговаря думи за следващото езиково ниво. И вече е заминал. За там.

***

Ако сте пропуснали някоя от историите, които разказа за dnews едно от топ имената в родната журналистика - Миролюба Бенатова, прочетете ги на:

„Бунтарките от Русе“

„Гласът на шофьора”: Медицински реалности

"Гласът на шофьора" - от Миролюба Бенатова

 ***

Следете и публицистичното шоу Dbat, с участието на Михаил Дюзев, д-р Мирослав Ненков и Самуил Петканов, на Dnews TV

***

Ако обичате да четете повече книги, отколкото новини, включете се в поредицата ни „Любимата ми книга е...“:

„Любимата ми книга е...“: Класика в няколко реда

„Любимата ми книга е...“: И малко повече за любимите български автори

„Любимата ми книга е...“: Разказ за пътуванията и книгите“

***

За повече новини и любопитни истории ни последвайте и във Фейсбукhttps://www.facebook.com/dnews1bg/

Абонирайте се и за канала ни в YouTube: https://bit.ly/2oPCJHa

Прочетете още