Учени търсят начини за намаляване на риска от природни бедствия

Симулациите на бъдещите климати са направени за трите всеобщо възприети сценария за глобални промени на климата - оптимистичен, стабилизиращ и песимистичен

| Свят, Любопитно, Времето

Компютърни симулации за климата на територията на Балканския полуостров и района на Черноморския басейн са разработили учени по Национална научна програма "Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия", съобщават от БАН.

Резултатът от работата на учените е генериране на бази данни за регионалния климат за периоди 1975-2005 г. (настоящ климат), 2020-2050 г. (близко бъдеще) и 2070-2100 г. (далечно бъдеще). Симулациите на бъдещите климати са направени за трите всеобщо възприети сценария за глобални промени на климата - оптимистичен, стабилизиращ и песимистичен. Пресметнати са редица климатични индекси, които оценяват влиянието на даден минал/настоящ и/или бъдещ климат върху околната среда, човешкото здраве, екосистемите и различни аспекти на стопанската дейност.

Спрете да казвате на децата, че климатичните промени ще ги убият

В рамките на проекта са подготвени моделни оценки на водния отток на реките Места и Струма и на водния баланс на водосборите им на българска територия. Направена е оценка на формирането на подземните водни ресурси и са изяснени хидрогеоложките условия за формиране на подземни води в различни по тип колектори. Получените резултати дават възможност за решаване на редица приложни задачи за оценка и управление на водните ресурси.

Разработена е методика за оценка на екологичното състояние на р. Дунав чрез рибната фауна, както и индикатори и метрики за оценка на състоянието на стоящи води на базата на ценотични параметри на зоопланктона. Изследвани са формите, способите и източниците на замърсяване на подземните води, причинени от депа за битови отпадъци, настоящи и бивши минни разработки за добив на полезни изкопаеми.

Обновена е климатичната карта на скоростта на повърхностните течения в близост до българския бряг, като са получени и сезонни карти на теченията.

Днешните деца ще преживеят повече природни бедствия в сравнение с дядовците си

Установена е денонощната динамика на концентрацията на биогенни елементи и кислород в морската вода. Резултатите са изключително важни за изследването на метаболитните процеси на авто- и хетеротрофните морски организми в естествени условия.

Учените са провели мулти-мащабни многогодишни компютърни симулации, изчислени са индекси за качеството на въздуха в град София. За всеки индекс е пресметнат доминиращия замърсител водещ до формирането му. Създаден е нов усъвършенстван емпиричен модел на биологически активната UV радиация.

Получени са геохимични данни в български разрези за съдържанието на микроелементи, повишени съдържания на живак и органично вещество, които маркират проявата на глобално събитие, предизвикало рязко затопляне на климата на Земята преди около 183 млн. г. С два независими метода - биостратиграфски и геохимичен, е доказано кампан-мастрихтското събитие (73-71 млн. г.), маркиращо първото значително глобално захлаждане на Земята в края на кредата.

През 2021 г. са установени като нови за микотата на България 1 род и 9 вида. Три от тях са нови видове за целия Балкански полуостров. Отбрани, идентифицирани и съхранени в ген банката на Институт по земеделие - Кюстендил са стари крушови, ябълкови, черешови сортове. Получени са данни за състоянието на популациите на редки растителни съобщества и видове растения и животни, уязвими на климатични промени.

Подготвена е интегрирана методика за създаване на цифрови модели на терена за целите на заплахата и риска от наводнения, която се основава на използването на безпилотни летателни системи и наземни измервания. Разработват се подходи, методи и модели за ефективно използване, опазване и стимулиране на регулиращите екосистемни услуги за ограничаване на опасността и смекчаване на последствията от неблагоприятни атмосферни и хидросферни явления.

На базата на извършени седиментоложки и инженерногеоложки изследвания е установена структурата на скалните комплекси от Неогена, изграждащи Добруджанското плато в участъка между град Каварна и нос Шабла. Установени са характерните физико-механични показатели, предопределящи проявите на опасни геоложки процеси по периферията на платото.

Оценена е сеизмичната опасност за територията на страната с големи периоди на повторяемост. Оценени са периодите на повторяемост на силните земетресения (с магнитуд над 6.0). Подробно са картирани инженерно-геоложките условия в редица градове и са разработени детерминистични и вероятностни сеизмични сценарии за оценки на повреди и разрушения на сградите, жертви и икономически загуби в следствие на катастрофално земетресение.

Разработени са специфични природозащитни цели на 13 зони от националната мрежа Натура2000. Формулирани са основни цели за поддържане или възстановяване на благоприятното състояние на опазване на целевите обекти в посочените зони.

Националната научна програма "Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия" е финансирана от МОН и се изпълнява от учени от девет научни организации и висши училища.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Прочетете още