Ще има ли повече реклами в телевизията и контрол върху видеоплатформите?

| България, Общество

Държавата в лицето на Съвета за електронни медии да започне да упражнява ефективен контрол и регистрация на платформите за видеоклипове в интернет предвижда проектозакон за промяна на Закона за телевизия и радио, предложен от Министерски съвет. От 1 до 31 август тече периодът на обществено обсъждане на проекта, който е публикуван в страницата на Министерството на културата и на сайта strategy.bg

Под контрола на СЕМ ще попаднат всички доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, които са в юрисдикцията на Република България, както и електронните варианти на вестници и списания, в чието редакционно съдържание има видеоклипове и анимирани изображения, отбелязва „Площад Славейков“.

Съветът за електронни медии ще поддържа постоянен регистър на доставчиците на платформи. Всеки, който предлага подобна услуга, ще трябва да предостави пълни данни за собствеността, URL на сайта, в който ще се качват видеоклипове, а при прекратяване на дейността ще трябва да се отпише. Неспазването на тези условия ще доведе до финансови санкции. СЕМ ще е длъжен да проверява и съдържанието на клиповете, качени на платформите, за да бъдат спазени други изисквания, посочени в закона – опазването на децата от вредни влияния, количеството и вида на рекламите и продуктовото позициониране.

Законът за радио и телевизия предвижда и забрана на рекламата пред деца на храни, които са вредни за тях, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар.

Сериозни промени се предвиждат при регулацията на рекламата в електронните медии и интернет платформите. Ако в любителските клипове, качени в интернет, се съдържа неподходяща реклама, доставчиците на услугата носят отговорност, включително и финансова. 

В телевизиите също ще има промени по отношение на рекламата. Премахва се ограничението от 12 минути реклама на час. Според новите мерки рекламата може да заема 20% от времето между 6 и 18 ч. Общо 72 минути може да бъде рекламата в праймтайма между 18 ч. и полунощ. Разпределението зависи от доставчика на медийната услуга.

Сериозна част от проектозакона е отделена на изискванията за улесняване на достъпа до медийни продукти на хората с увреден слух или зрение.

Законът става по-категоричен по отношение на журналистическите правила. В чл. 15 без уговорки се казва, че доставчиците на медийни услуги и журналистите не са длъжни да разкриват  източниците на информация. В досегашния вариант на закона съществуваше изключение, че това не важи при висящи съдебни производства или жалба на засегнатото лице. Новият проект позволява журналистите да включват и информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

За сметка на тази защита, са разхлабени ограниченията при отразяване на личния живот на гражданите. Досега законът предвиждаше забрана за отразяване на личния живот на хората без изричното им съгласие.

Премахнато е задължението на медиите да се извинят на засегнатото лице, което беше изрично условие в сега действащия закон.

Друга новост в проекта е въведената задължителна квота от 30% европейски произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка. Това няма да важи само за тези, които имат под 1% зрителски дял.

В Закона за телевизия и радио се въвежда и терминът „медийна грамотност“. Предвижда се да бъде разработена политика за медийна грамотност, която да помогне на гражданите да правят информиран избор за медийното съдържание и услуги, да ги използват безопасно и сами да създават медийно съдържание с отговорност и етика. Задачата да изработи националната политика за медийна грамотност е на министъра на културата. Той лично ще докладва и на Европейската комисия за нейното изпълнение.

Прочетете още