Старият Бургас: Църквата „Св. Богородица“ под ключ след конфликт между българи и гръцки фанариоти

„Кой да предположи, че от нещо толкова малко и схлупено, ще се въздигне нещо толкова голямо...“ С тези думи, цитат от виден български възрожденец,  в ефира на „Дарик Югоизток“ историографът Митко Иванов описа духовното пробуждане на българското население преди две столетия и превръщането на малка схлупена къщичка в първия български църковен храм в Бургас- „Св.св. Кирил и Методий“.

В рубриката „Старият Бургас“ той пресъздаде ясна картина на града през 60-те години на 19 век - стремежът за създаване на българска църква и училище, предшествани от съпротивата срещу културното и политическо потисничество на гръцките фанариоти. И, позовавайки се на първокласни исторически извори, разкри пред слушателите неизвестни до момента факти от първите опити за честване на Деня на славянската писменост и култура: „В исторически документ за първо честване на празника на Светите братя Кирил и Методий в Бургас се говори през 1862 година. Тогава руският консул във Варна, който отговаря и за Бургас, посещава града и оставя изключително ценни сведения- както за общата икономическата и политическа ситуация, така и за разгарящата се в момента българо-гръцка вражда. В резюмето се говори за първия опит за честването на Светите братя през 1861 г. от една неголяма общност от българи. Това моментално довежда до конфликт с гръцкото духовенство, тъй като до момента българска църква в града не е създадена. А българите се черкуват в „Света Богородица“, която днес ние припознаваме като българска. Опитът на българите среща отпор. Църквата бива демонстративно заключена и за да няма съмнения в обявената вражда и в неприязън, няколкото гръцки свещеници напускат града, за да не могат да бъдат потърсени. Разбира се, това разгневява българската общност. Тя отново прави опит за честване през 1862 г., но отново този път директно е казано, че това няма как да се случи. Руският консул свидетелства как веднага след този втори отказ, българите започват да събират средства с явното и публично обявление- създаване на първата българска църква и първото българско училище в града.“

Историографът разказа в детайли потънали в забрава спомени за дългоочакваното създаване на храм „Св.св. Кирил и Методий“ през 1869 г. И обобщи: „Ева ли има друг исторически обект и друго историческо събитие в Бургас, което да събира пет от най-големите личности в града за всички времена - проектирана е от Рикардо Тоскани, в един от мандатите на един от най-изявените кметове - Димитър Бракалов, един от най-големите дарители е Иван Хаджипетров, първосвещеник е поп Георги Стоянов Джелепов. И разбира се най-големият дарител е Александър Георгиев-Коджакафалията. Няма друг бургаски обект или събитие, което да обединява тези пет големи личности в едно“.

Чуйте Митко Иванов в "Старият Бургас" по Дарик Югоизток в следващите минути:

Прочетете още