Стабилизационен заем "България 2020"

Можем ли сами да си помогнем в тези тежки дни, когато пред очите ни затварят бизнеси и хора остават без работа? Имаме ли ресурса и възможностите да предодвратим най-тежките последици от небивалата криза, която помита света?

В края на март България, а и света се озоваха на прага на изключително тежка икономическа криза, която заплашва да прерастне в унищожителна рецесия и да помете десетки хиляди малки, средни и големи предприятия и бизнеси, да увеличи драстично безработицата, да нанасене тежък удър върху финансите на страната и да отпрати в бездната на бедността стотици хиляди хора. 

И това не са празни думи. Ако не виждаме експреса на приближаващото бедствие, няма да се отместим от неговия път и ще бъдем смачкани.

Коронавирусът отряза като с нож връзки и бизнеси, изграждани с години, постави на прага на фалита цели отрасли от българската икономика и създаде хаос, който ще се задълбочава с всяка измината седмица на извънредно положение, когато стопанската дейност е на практика спряна. Освен няколко отрасъла, като хранително-вкусовата промишленост и фармацията, а и някои други производства, всичко останало по веригата започва да се разпада и в един момент ще престане да съществува. Сферата на услугите ще изпадне скоро в клинична смърт, туризъм, транспорт и още, и още ще могат да оцелеят още месец със собствени сили, а после, ако не се осигури финансиране почти всичко ще спре, хората ще отидат на борсата и икономиката ни ще са върне десетилетия назад. 

Тогава българското стопанство ще се изправи вероятно пред най-тежкото си състояние от Първата световна война. За да не се случи всичко това, образно казано, трябва всички засегнати отрасли, производства и бизнеси да изпаднат в хибернация. По подобие на мечките, които заспиват зимен сън, когато настъпи зимата, за да се събудят през пролетта.

Тази алегория е напълно подходяща за състоянието ни сега. Ние сме на прага на икономически ледников период, през който трябва да оцелеем,образно казано, проспивайки го.  Ако направим това, то ще помогне на всеки едни от нас, от работника, през работодателя, до фиска, да съхраним, да запечатаме като на снимка положението в икономиката от преди епидемията и въвеждането на извънредното положение. За да можем след като кризата отмине, да завъртим колелото на икономиката с минимални загуби, съхранили фирми, бизнеси, работници, специалисти, вързки и отношения. Цялата сложна система от взаимовръзки, които правят организма на българското стопанство.

Как да стане това? Ето основния въпрос. И тъй като кризата не е обикновена, такава криза се случва за първи път в модерната история трябват и нестандартни мерки. 

Можем ли сами да намерим начините и средствата да направи така, че да съхраним сабе си и нашите бизнеси и после да продължим напред?

Мисля, че можем. Как?

Основното, което сега ни трябва са пари и опростени и бързи процедури парите да стигнат до бизнеса и хората. Трябват ни при това много пари, вероятно до 10 млрд. лева, за срок от 6 до 10 месеца. 

Разбира се тази сума ще зависи от продължителността на епидемията и времето на приключването на извънредните мерки. Но да не забравяме, че постепидемичният синдром ще ни следва поне една година, през това време ще потребяваме много малко от всичко - най-вече от услугите, главно от пътувания, туризъм развлечения, списъкат на отраслите които бавно ще се съвземат е дълъг. 

Така, че пари ще трябват за по-дълъг период, независимо кога ще свърши главната фаза на здравната криза - икономическата ще продължи затихващо поне от три до пет години, кой може да каже?

И така, казахме какво ни е необходимо сега - пари. Как да ги набавим - ето основния въпрос.

И тук идва идеята за стабилизационен заем "България 2020". 

Нали няма да се изненадате ако кажа, че България е богата и можем сами да се справим с това бедствие. Това е така, защото българинът е пестелив човек и по принцип отделя бели пари за черни дни. Е, черните дни са тук, сега трябва да извадим белите пари и да ги употребим умно, за да се спасим с възможно най-малко щети.

Както е добре известно на всички, българите имат около 53 млрд. лева спестявания към края на август 2019 г.. Те са инвестирани главно в търговските банки, тъй като ние българите не сме по рисковите инвестиции, а и парите в банките са гарантирани до 198 хил. лева.

Какво излиза - има пари, които са извън контрола на правителството и не засягат, нито фискалния резерв, нито бюджета на страната, парите са тук, при нас и ние трябва да ги ползваме. Разбира се не всичките, а само една малка част от тях. Както казах - около 10 млрд лева.

Как да стане това?

Ето как това може да се осъществи.

1. В БНБ се разкрива специална набирателна сметка "Стабилизационен заем България 2020". Парите постъпили по тази сметка са държавно гарантирани с всички активи на банката и българската държава и неотменимо се изплащат на наредителя в края на периода - той ще е 5 години. Лихвеният процент по постъпилите суми е процента на годишната инфлация по НСИ, обявяван в края на съответната година, плюс надбавка от три процентни пункта.

БНБ управлява средствата по заем и комуникира с правителството по неговото използване изпълнявайки приетия в тази вързка специален закон. В БНБ се създава Управление "Стабилизационен заем България 2020", което управлява целия процес.

2.НС гласува специален закон за "Стабилзационния заем 2020" като в закона описва условията за набиране на средствата, условята за изплащане на парите на наредителите, след края на 5 годишния период, механизмите по които се усвоява заема, към кого и при какви условия са насочени средствата, както и всички други законови положения, които уреждат функционирането на системата на стабилизационния заем. До набирането на парите и създаването на законодателството, правителството подпомага хората и бизнеса приоритетно със средства на бюджета и европейските фондове. След събиранет на необходимите средства в системата на стабилизационния заем, похарчения обществен ресурс се възстановява от набраните средства.

3.Всеки ще може да нарежда по тази сметака каквато иска сума до първия праг на набиране от 5 млрд лева - това е размера на сумата, която правителството обяви като първа помощ за подпомагане на бизнеса и гражданите. На първия етап, когато се достигне сумата от 5 млрд приемането на средства ще спре, няма да могат да се събират повече пари. 

Това ще са направи и заради това, че е възможно да започне масово пренасочване на средства от търговските банки към набирателната сметка на стабилизационния заем, заради държавните гаранции и по-високия лихвен процент. Но това е и примамката за да се съберат иначе "мъртвите" пари, които просто ще си стоят по банките в момента, когато хиляди българи и фирми ще имат крайна нужда от тях. Както казва поговорката: "Вода газиш - жаден ходиш"

Фирми с повече от 50 процента държавно участие и организации на бюджетна издръжка няма да могат да правят преводи към стабилизационния заем.

4. Средствата набрани в сметката на стабилизационния заем ще се използват само и единствено за подпомагаме на фирми и хора, останали без бизнес и работа по време на извънредното положение, както и за времето когато икономическта активност е спряна от непреодолима сила.

Предполагам, че голям свободен паричен ресурс ще се насочи към тази инвестиция, по същество, и парите бързо ще се наберат. Затова има праг от 5 млрд. лева.

Да предположим че съберем парите и ги използваме рационално и свършим работа. Веднага след това ще се постави въпросът - как ще върнем парите на хората? И тъй като безплатен обяд няма ще направим следното:

5. Три месеца след отмяната на извънредното положение и възстановяване на всички възможности за бизнеса да функционира нормално се въвежда общ данък от 1 процент върху всички транзакции, търговски сделки, трудови и други възнаграждения.  От този данък ще бъдат освободени пенсиите и социалните държавни плащания. Средствата от този данък ще се насочават директно към възстановяване на сумите раздадени по мерките на Закона за стабилизационния заем 2020.

6. Хората и фирмите, получили средства по стабилизационния заем ще ги усвояват като безлихвен заем с 20 годишен период на връщане.

Данъкът ще се прилага до изплащенато на цялата сума по стабилизационния заем и лихвите по него - вероятно 5 години, но тук трябва да се направят допълнителни изчисления, за да си види какъв трябва да бъде процента на данъка. Държавата ще може да превежда в набирателната сметка на стабилизационния заем при БНБ всички свободни суми от дейности и сделки с държавно имущество, ако прецени, че е възможно и когато е възможно.

В заключение мога да кажа, че средствата и уменията за справяне с кризата с в нашите ръце и възможности. Парите ги има. Необходимо е бързо политическо действие, за да се съберат средствата и още по-бързо да се насочат към критичните места, към онези хора и бизнеси, които ще затворят, ако не получат спешно няколко месечна финансова помощ, за да преодолеят времето на принудително спиране.

Българската история помни Бежанския заем от 1923 година, както и Стабилизационния заем от 1928 година. И двата заема бяха заети от външни банки при лихви от над 7 процента, защото тогава България бе в тежко икономическо и финансово положение и нямаше възможност да заеме вътрешен ресурс. 

Близо 100 години по-късно ние сме достатъчно богати и развити сами да се справим с това бедствие. Всичко е в нашите ръце. И трябва да помогнем заедно на хората, които вероятно ще изпаднат в тежко положение. 

Затова сме една държава, един народ, за да сме заедно в тези тежки дни.

На сградата на НС пише "Съединението прави силата". Това не е случайно. В дни на тежка криза този израз придобива смисъл.

Прочетете още