Последният държавен лидер, който не вярва в пандемията

Репортаж писан с корона на шията и с 13 души на борда без да броим водача

Разказа от първо лице на Любо Василев за завръщането му в родината във времето на COVID-19

„Значи все пак ще се приберем по живо по здраво“ въздъхнах уморено пред гейта на полета за София. И тогава зад мен чух смразяващото: „Водачът на групата е много зле…“

През последните две седмици малката ни пътешественическа група (13+1), обикаляща Виетнам и Камбоджа с полети през Тайланд и Катар, беше минала общо осем пъти през азиатски летища, бяхме се прокраднали през затварящи се граници, отменящи се полети и перманентни температурни проверки в летища, хотели и туристически обекти.

Десет минути след преминаване през гейта бяхме в самолета, но още десет по-късно водачът и багажът му бяха свалени от местните здравни служби. Еуфорията от докопването до последния полет се изпари, възцариха се напрегната неизвестност и див копнеж да обърнем по едно (поне)…

Посока коронавирус

Да, може би е неразумно, мнозина биха казали безотговорно. Да тръгнеш на пътешествие в условията на очертаваща се пандемия, в посока първоизточника (стигайки на километър от китайската граница), до места с перманентно струпване на хора и със съмнителна хигиена. А ако имаш и респираторни проблеми - за аргументиран хейт плаче цялото начинание.

Но правото на (информиран) избор и следване на мечтите е свещено, казват. Особено ако си калкулирал риска, подготвил си се отговорно за евентуални случки, готов си да понесеш последствията без да мрънкаш. И разбира се си носиш плажно масло. Нали помните култовата реч за плажното масло, погрешно приписвана на Кърт Вонегът пред випуск’97 на MIT - „пътувайте… и всеки ден правете нещо, което ви плаши…“. Въоръжен с този „багаж“ е по-лесно да преодолееш солидните дози неизвестност и стрес, генерирани от плашещия вирус, масовото затваряне на граници и отмяната на полети.

Разбира се психозата около коронния създава и много индиректни проблеми при иначе тривиални ситуации, като обикновена настинка или затруднена комуникация например. Моя милост не понася горещини и при челния сблъсък с 39 ⁰ в Централен Виетнам грабна първия срещнат маркуч и се обля със студена вода барабар с дрехите. Няколко минути по-късно бясно работещия климатик в микробуса ми осигури среднощно сковано гърло и болезнена кашлица. А те генерираха черни мисли къде ли ще ме закотвят след следващото температуромерене и то с бъгнатия ми мобилен телефон с ограничена функционалност. Ударна доза познати и непознати (но проверени от услужливи спътници) хапове ме изкара скоропостижно от зоната на здрача и ме върна на туристическата пътека.

Освен негативи, пътуването в тези интересни времена има и предимства, някои от тях от сорта „веднъж-в-живота“. Основното – липсата на туристически орди, които пречат да усетиш, камо ли да се насладиш на популярните места. Кога друг път ще можеш да се глезиш с продължителна фотосесия по изгрев на Ангор Ват и на снимките да сте само ти и храмовете?! Много колекционери на лайкове биха рискували вирус-два в името на такава възможност.

По ирония на съдбата „китайският“ вирус спря първо китайците, които в последните години са основното туристическо цунами в най-атрактивните световни дестинации с всички произтичащи от това последици. Само преди година избрах да спя в хотел на ръба на Гранд Каньон, с идеята че високата цена ще бъде компенсирана с продължителна наслада от залеза и изгрева над каньона. Нищо подобно – китайското нашествие и неспирно кресчендо, започващи далеч преди изгрев и продължаващи далеч след залез, превърнаха изживяването в бледо копие на желаното.

Аналогично е сега и при полетите – дузина пътници в целия салон и възможност за комфортно излежаване при продължителни полети.

А заради драстичния и рязък спад на посетителите, цените на някои услуги в туристическите дестинации рязко завиха в посока юг.

Кога ще ги стигнем азиатците?

Не съм хейтър, нито мрънкач. И не се чувствам компетентен да коментирам адекватността на мерките срещу коронния в България. Имам само някои преки и пресни наблюдения и недоумения.

Във всички азиатски страни, през които минахме, можеше буквално да се изкъпем в дезифектанти с препоръчваното 70% алкохолно съдържание. Имаше ги в изобилие и за свободна (разбирай безплатна) употреба навсякъде. Да, НА-ВСЯ-КЪ-ДЕ. По летища, хотели, ресторанти, магазини, тоалетни, туристически обекти, пазари.

На всички летища и в някои хотели температурата на влизащите се проверяваше с модерни термокамери. Летищата гъмжаха от персонал, който непрестанно дезинфектираше всичко що се сетите, че и намираше сили да се усмихва на всеки минаващ.

Как ме посрещна България?

В самолета за София попълнихме „Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID-19“. В него се посочват лични данни на пътуващия и на личния му лекар, с кого е пътувал, с кой полет пристига, къде ще прекара следващите 14 дни карантина. Бях изненадан, че никой не се интересуваше от всички посетени от мен държави, а само от последната отсечка. В нашия случай ние тръгнахме от Виетнам, минахме през Камбоджа и Тайланд, но във формуляра посочваме само последния полет, който звучи далеч по-безобидно – от Доха (Катар).

Формулярът не се интересува и от това през колко летища и полети съм минал преди да се добера до София. А по скромното ми мнение броят на полетите и летищата, през които се минава, са от значение, дори по-голямо от страната, от която идваш. Аз лично се притеснявам далеч повече от шестте полета и 10-те минавания през летища (вкл. два пъти през Софийското), отколкото от пребиваването си в „рисков“ Виетнам - страна със 76 заразени и нито един смъртен случай при население от 100 милиона.

При кацането в София изчакахме в самолета близо половин час – разумна мярка с цел избягване на струпвания в летището. Минавайки през него никъде не видях дезифектант. Поздравих двама от служителите, които стояха в коридорите на летището (очевидно уморени). Не последва отговор.

На импровизиран здравен пункт ни измериха температурата ръчно. Не видях термокамери, може да съм ги пропуснал. Служителите, някои от тях в защитни екипи, бяха впечатляващо любезни, но организацията беше неадекватна – 30 човека бутащи се един в друг, за да получат и подпишат „Предписание за поставяне под карантина“. Един от служителите разполагаше със списък на нашата група, вероятно знаеше откъде идваме. Никой не ни попита дали сме били в контакт с болни (виж началото на текста).

Предвид ситуацията, поставянето под карантина е напълно логично и оправдано. Аз самият бях решил да се самокарантинирам за поне две седмици. Четейки предписанието, което получих, обаче, възниква една голяма въпросителна. На какво правно основание нашата група беше поставена под карантина? Изчетох внимателно Заповед № РД-01-130/17.03.2020. и в нея никъде не фигурират като рискови страните, от които идвахме. Нито пък се дава възможност за субективна преценка на който и да е служител да добавя рискови дестинации. Докато размишлявам по темата научавам, че България ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за правата на човека…

По принцип не очаквам кой знае колко от държавата, но срещу данъците които плащам все пак разчитам на защита на правата ми и на получаване на елементарни услуги, особено когато стриктно спазвам правилата. От години при всяко задгранично пътуване надлежно се регистрирам на сайта на Министерство на външните работи (т.нар. услуга „Пътувам за…“), посочвайки за къде пътувам, за колко време и оставяйки координати за връзка. Идеята е разумна – така българската държава знае във всеки момент къде има нейни граждани и как може да се свърже с тях или техните близки, а аз разчитам на полезна и навременна информация и помощ в случай на нужда.

Какво получих в случая?

Стандартен първоначален мейл при регистрацията ми в края на февруари с базова информация за Камбоджа, Виетнам и Тайланд. В следващите дни, в които в БГ и по света вреше и кипеше от новини, касаещи нашето завръщане в България, получих само два мейла – „Тайланд отменя издаването на виза при пристигане на място“ на 12 март и „Нови ограничения за пътуване в Европа и Азия“ на 14 март. Това извънредно положение в България, това карантина, това затваряне на граница – българското Министерство на външните работи не сметна за нужно да ме уведоми за тези дреболии. Апропо сещам, че преди три месеца пътувайки за Аржентина и регистрирайки са на същия сайт, получих стандартния мейл от МВнР с инфо за страната, с който ме уведомяваха, че валутният курс на аржентинското песо е 5.60 ARS = 1 EUR. Такъв е бил курсът преди 10 години, настоящият е 68 ARS = 1 EUR. Амин.

Важните неща

Тестът за корона вирус на нашия водач е отрицателен. Дали е хванал нещо друго – не зная. Дали аз съм хванал нещо (друго) - неизвестно засега.

Работя от вкъщи, скрупольозно спазвам карантината и чакам кварталната да мине на проверка, за да я помоля да ми вземе две-три бира от близкия магазин. Защото съм заклет фен. Не толкова на бирата, колкото на притчата за професора по философия и важните неща, ако сте подредили правилно приоритетите си, с каквото и да е пълен е животът ви - винаги ще се намери място и за две бири.

* Игра на думи със считаното за древно китайско проклятие „Да живееш в интересни времена".

Текстът е публикуван с разрешението на автора Любо Василев.

Прочетете още