Нов финансов скандал с българска следа

От ББР коментираха, че научават от медиите за разследването

| Бизнес, Общество

В нов световен финансов скандал се появи и българска следа. Близкият до Путин милиардер Аркади Ротенберг е прехвърлил цяло състояние в европейски банки, като е успял да заобиколи санкциите, които са му наложени от САЩ и ЕС, съобщи Би Би Си.

Това е само един от примерите за пропуски в борбата с международното пране на пари, които се съдържат в изтекли банкови документи. Новината за изтичането беше публикувана вечерта в неделя от мрежа разследващи журналисти.

България също е спомената в изтеклите документи - чрез 11 фирми и лица с адреси в България. Сред тях се откроява българката Ружа Игнатова, съобщи „Свободна Европа“.

Документите са изтекли от Министерството на финансите на САЩ и са поне 2 100 на брой. Те засягат трансакции на стойност 2 трилиона долара, съобщиха от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

Случаят е наречен "Досиетата FinCEN" от името на Мрежата за разследване на финансови престъпления към американското министерство на финансите.

Журналистите твърдят, че водещи световни банки от години правят бизнес с високорискови клиенти и че документите доказват това. Става дума за "зашеметяващи суми незаконни пари", които клиентите са прехвърляли от името на организирани престъпни групи и отделни лица, подлежащи на санкции от САЩ.

Макар и да са имали право да спрат веднага подобен клиент, банките най-често не са постъпвали по този начин. Вместо това те са информирали властите за подобни подозрителни трансакции, като понякога са го правили с години закъснение, твърдят от Консорциума на разследващите журналисти.

Тези закъснели банкови доклади са в основата на Досиетата FinCEN. Те са повече от 2000 и са били предадени на американските власти в периода от 2000 до 2017 година.

Журналистите предупреждават, че въпреки огромния масив от информация тези изходни документи са само 0.02% от общо над 12 млн. доклада, писани от банковите институции за наличието на подозрителни трансакции.

Изтеклите документи са били получени от американската медия "Бъзфийд нюз", която ги е споделила с журналистическата мрежа. Оттук нататък в разследването участват повече от 400 журналисти, включително от британските Би Би Си и Ен Ди Ар, френския Льо Монд, германския "Зюддойче цайтунг". Българските журналисти са представени от сайта "Биволъ".

Документите са били получени от журналистите преди 16 месеца. Оттогава те проучват тяхното съдържание. Резултатите от тази работа ще бъдат тепърва публикувани от екипа, който е събран от 110 медии в 88 държави.

В предаването „Панорама“ на „Би Би Си“ бяха изнесени факти, които могат да разклатят сериозно политическата система на Острова. От документите става ясно например за дарение минало през банката „Барклис“ от 1,7 млн. британски лири на управляващата Консервативна партия, зад което стои руски олигарх, отбелязва bTV.

От Американското бюро за борба с финансовите престъпления заявиха, че изтичането на данните може да повлияе на националната сигурност на Съединените щати, а реакцията на британското правителството е обещание за реформа на регистъра за фирмена информация, за да се ограничат измамите и прането на пари. Въпреки това скандалът се разраства, а разследването по изтеклите документи продължава и се очакват още разкрития.

Според досиетата FinCEN сред ВИП клиентите на банките са били олигарси, престъпници и терористи. Сред тях и руският олигарх Олег Дерипаска, украинският Дмитро Фирташ, близкият приятел на руския президент Путин - Аркадий Ротенберг, както и влиятелни инвеститори от десетки страни.

Случаят "Ротенберг" е един от първите конкретни примери, публикувани от журналистите в ICIJ. Той посочва специфична за Русия история, свързана не само с нарушаване на законодателството за пране на пари, но и със заобикаляне на международни санкции.

Аркади Ротенберг е приятел от детинство на руския президент. Той натрупа богатството си основно от държавни поръчки за бизнеса си в последните 20 години. През 2014 г. той беше включен в черния списък на САЩ и ЕС, изготвен след като Русия анексира Крим. Мерките бяха насочени към най-близките до Кремъл и трябваше да блокират дейността на съответните лица до международната финансова система.

От 2012 до 2016 г. Ротенберг е прехвърлил в лондонската банка Barclays около 60 млн. долара през компанията Advantage Alliance. Предполага се, че след закриването на сметката в края на 2016 г. той е оперирал още година и със сметка на компанията Ayrton Development Limited.

През юли тази година разследване на американския сенат посочи, че Ротенберг може да е купувал скъпи произведения на изкуството, за да избегне санкциите, като за това е използвал включително и компанията Advantage Alliance.

В аферата има няколко български следи. Като например информация за съмнителни операции с издирваната българка Ружа Игнатова и финансовата ѝ пирамида с криптовалута OneCoin.

Ружа Игнатова е в неизвестност, но заедно с брат й са обвинени в САЩ за финансови измами.

Игнатова се представяше за основател на криптовалутата OneCoin, която събра над 4 млрд. долара от инвеститори от цял свят. ICIJ припомня, че според американските власти валутата е била фалшива и дейността на Игнатова е била пирамида.

В България пирамидата също беше обект на проверки, но прокуратурата не успя да открие данни за престъпление.

Досиетата FinCEN разкриват информация за 29 трансакции на Игнатова между 2015 и 2016 г., през 13 банки и на обща стойност 139 млн. долара. За тези преводи има подадени два сигнала за подозрителност до американските власти.

В масивите на журналистите с описани според тях съмнителни финансови операции попадат и транзакции на няколко български банки - „Пиреос Банк“, „Инвестбанк“ и държавната Насърчителна банка - сегашната Българска банка за развитие, информира bTV.

Става въпроса за 7 превода за над 60 милиона долара, между 2010 и 2017 г. Причината да се подадат сигнали за съмнение към американското финансово разузнаване е заради това, че преводите са в долари. При подобни транзакции българските банки ползват кореспондентски банки, които оперират с американската валута. 

Престъпниците не перат пари самостоятелно. Банките имат наистина важна роля в тази процедура, защото те са системата, през която парите се местят от тяхната държава до някое хубаво и безопасно местенце, коментира експертът срещу прането на пари Греъм Бароу.

Финансистът Емил Хърсев обаче смята, че българските финансови институции са си свършили работата. Това, че операциите не са били спрени е решение на надзорните органи.

Във всичките тези случаи става въпрос за лица, които към момента на извършване на сделката към тях не е имало никакви - нито обвинения, нито основания, да бъдат включвани в какъвто и да било списък с подозрения. Става въпрос за следното през 2000 г. българска фирма от сметката си извършила някакво плащане. Крайният собственик е лице, което през 2014 г. е било съпричастно към финансова инвестиция в Крим, поради което е попаднало през 2017 г. в санкционен списък на САЩ - ето това е случая, казва финансистът Емил Хърсев.

От „Дойче банк“ заявиха, че случаите са разследвани и са постигнати споразумения с властите. „Ние приемаме борбата срещу прането на пари много сериозно. Сътрудничим си тясно с органите за криминално разследване, също както и другите банки“, съобщи говорител на „Дойче банк“ Йорг Айгендорф.

От ББР коментираха за bTV, че научават от медиите за разследването. Припомнят, обаче, че по правило конкретни банкови операции могат да се разкриват само със съгласие на клиента или след съдебно решение. По време на транзакциите „Пиреос Банк“ е с гръцки собственици. От банката, която я придоби през 2019 г., заявиха, че не могат да коментират действия отпреди тяхно време. А от „Инвестбанк“ за момента не коментират.

Прочетете още