Максим и Македония

Коментар на Кирил Вълчев от предаването на „Дарик“ „Седмицата“

| Коментар | Кирил Вълчев
test

В седмицата, в която България блокира Северна Македония за започване на преговори за членство в Европейския съюз, изпратихме внезапно починалия генерален директор на БТА Максим Минчев. 17 години начело на националната информационна агенция той даваше пример каква трябва да бъде вярната посока за изграждане на добросъседство и сътрудничество между държавните институции в София и Скопие.

Почина генералният директор на БТА Максим Минчев

През 2018 г. Максим – както го наричаха всички, защото той имаше способността да печели всекиго за приятел –  организира именно в Скопие XIV-тата световна среща на българските медии и покани Теодосий Спасов от България с кавала и Влатко Стефановски от Северна Македония с китарата да свирят заедно на откриването, което предостави да направи генералният директор на държавната Медийна информационна агенция (МИА) в Скопие Драган Антоновски.

В спомен след смъртта му Антоновски припомни, че Максим първи го е поканил на среща когато станал директор на МИА. Двете агенции подновяваха всяка година договорът, подписан още през 1999 г. и са един от малкото източници на постоянна информация за днешния ден от двете съседни страни една за друга.

С кончината си Максим остави колегите му в БТА да довършат разговорите за откриването на пресклуб на агенцията в Скопие и изпращането на постоянен кореспондент в Северна Македония. Впрочем Максим имаше план да изпрати кореспонденти на БТА във всички съседни на България държави.

Именно неговото визионерско мислене не достига на България и със смъртта му празнината става още по-голяма.

Българската държава трябва да осъзнае, че е нужно да финансира постоянни кореспонденти на държавната информационна агенция в стратегически за българските интереси столици – освен в Брюксел, също и във Вашингтон и Москва, както и в други значими столици в Европа и столиците на съседните страни, а някога и на други континенти в държави с важни икономически интереси на България. И да получава именно фокусирана върху своите интереси информация, която обичайно не може лесно да бъде открита сред морето от новини.

А днес информацията е по-ценна от петрола и природния газ.

И тази информация от кореспонденти на БТА трябва да се ползва свободно от всички медии в България, защото националната информационна агенция не е техен конкурент, а техен помощник.

Нещо повече, информацията, която сега – заради съвсем не толкова голямо недофинансиране – БТА е принудена да продава, за да се издържа, трябва да стане безплатна за всички медии в България, а не само за група от 15 държавни институции и парламентарни партии, както е по закона сега.

Защото Максим запази агенцията като безпристрастен източник на истински новини с високи журналистически стандарти и на правилен български език, което е с доста дефицити в българските медии.

А най-доброто противодействие на фалшивите новини са истинските новини. Лъжата се побеждава само с истината.  

И България трябва да инвестира във важната за нея истинна информация, а не да я продава. Новините за кризата заради Ковид-19, до които Максим остави достъпа свободен, са добър пример за това. Защото дори узнаването на лошите новини – като това, че България вече е първа в Европейския съюз по смъртност от коронавируса – е за предпочитане пред разпространяването на лъжливите новини.

Понеже само истината помага да се вземат правилни решения. И тези правилни решения съвсем не минават през повече доброволци – лекари от различни партии – дарителки на медицински апарати и плазма, а през система от държавни мерки срещу кризи като тази с коронавируса …  

Заради нуждата от истинна информация от извора трябва да се премахнат и ограниченията за разпространяване от БТА безплатно на съобщения само от определени осем държавни институции и парламентарните партии, както е съгласно сегашния закон. БТА трябва да стане безплатен – тоест достатъчно финансиран от държавния бюджет – канал, по който свободно да достигат до всекиго абсолютно всички значими за обществото организации – държавни, общински и определен кръг частни, включително културни институции – като театри, музеи, библиотеки, читалища – и също бизнес организации, синдикати, сдружения в обществена полза…

Безплатни трябва да станат и създаваните от БТА с високо качество журналистически материали, в които намира трибуна интелектуалният елит на България, за каквито материали останалите медии често нямат достатъчно ресурс и време сами да създават.   

Затова са нужни законови промени – в закона, приет през 2011 г. от парламента при управлението на Максим – както и адекватно компенсиране на финансирането от отпадналите приходи, за да бъде уредено включването в правото за разпространяване на съобщения на най-широк кръг организации и най-вече напълно безплатното ползване на емисиите, създавани от БТА.

Неразбирането на българската позиция за преговорите с евросъюза на Северна Македония показва, че българската държава трябва и много по-активно да използва националната информационна агенция – освен дипломатите – за обясняването на позициите си пред света.

Това не означава пропаганда, а честно, навременно и непосредствено представяне на България в чужбина, където благодарение на емисията си на английски език БТА достига най-бързо, а често е и единствената, която достига. Нелепо е тази емисия да бъде продавана на медии в чужбина, защото България е в положението да търси присъствие в авторитетните медии, за които тя рядко представлява интерес, а не обратното. Нелепо е и – за да се дофинансира с не толкова много пари – БТА да продава емисиите си на чуждите посолства, защото около една пета от тях се отказват заради това от най-чистия източник на информация за България и така пропускат да разберат иначе ясни послания като това в случая със Северна Македония – България иска от Скопие да остави мъртвите да бъдат такива, каквито са се самоопределили, без да пречи на живите да се самоопределят.

Македония заговори против езика на омразата към България

България трябва да продължи да развива БТА като мост към всички, които се самоопределят като българи по света, както го правеше Максим. Срещите на българските медии по света в никакъв случай не трябва да си отидат с него, макар тези срещи да останат завинаги свързвани с неговото име.

Впрочем – рядко за българин – Максим получи приживе признание по света за личността си и за ръководената от него национална информационна агенция на България. Той стана генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции и президент на Световния конгрес на информационните агенции, на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион. И доведе през 2019 г. в София ръководители на информационни агенции от 100 държави на Шестия световен конгрес на информационните агенции – постижение за България, която рядко получава домакинство на световни форуми.

Всички срещи, които Максим организираше, бяха пример за един така липсващ ни модел на обединение на българите в общност. Затова и толкова му подхожда напомнянето на епископ Христо Пройков на прощаване с него, че всички вървим в един път.  

Но Максим ни изпреварваше по земния път, както го направи и сега, поел по небесния.

Той пропътува света и описа пътуванията си, за да можем да се сравняваме, защото – както сам казваше – пътуването е възможност да сравняваме. С неговите пътеписи българите пътуваха по света, както вече 122 години пътуват с БТА, която той съхрани.

Максим беше католик – още един символ, че българите сме общност от различия, които могат да бъдат примирени.

А той си отиде в деня, в който започва православният Рождественски пост, през който трябва да се смирим.

Да се смирим в противопоставянията си – включително такива като през тази седмица между републиките на България и Северна Македония.

Но най-вече да се смирим като приемем, че Бог е по-силен от всички мерки, с които се опитваме да опровергаем силата Му като пазим телата си, забравяйки душите си.    

Неврокопският митрополит Серафим: Сегашната ситуация дава възможност да се оцени ролята на семейството

И затова на днешния празник за Въвеждането на Богородица в църквата – когато душата на Максим пътува по нов път – нека се помолим Господ да въведе душата му в небесния си храм.

Както Максим въвеждаше България в света, включително и в Северна Македония, която през седмицата когато го изпратихме българската държава блокира в преговорите за въвеждане в Европейския съюз.

Прочетете още