Любимата ми книга е...: „Зад завесата на демокрацията“ (откъс)

| Любопитно

Зад завесата на демокрацията“ разказва за България и за мафията. Как и защо за малко повече от трийсет години те се сляха? Какво накара правителствата на България да отворят широко вратите на държавата, за да бъде разграбена тя от ченгета, мутри и „бели якички“?

Кои са кукловодите, които стояха зад кулисите на демокрацията и дърпаха конците за големия обир, подпомогнат от марионетките им във властта? Дали това са обичайните заподозрени от чуждестранни и наши секретни служби, от „дълбоките държави“ на „великите сили“, или пък някой, чието име никога няма да узнаем?

Дали обаче само те са причината цялото обществено богатство да попадне в челюстите на акули от т.нар. хунта и задкулисие? Или пък вината е и в нас? Не допуснахме ли да се докараме дотук с лековерието, липсата на интерес и апатията си?

Днес в България има не народовластие, а фасадна демокрация: парламент, опозиция, съдебна власт, медии – всичко е декор. Управляват не законите и институциите, а кукловодите, въоръжени до зъби с компромати и зависимости.

И никак не е чудно, че все по-безвъзвратно потъваме  към дъното. Време е да се събудим от дългия сън.

Време е да отвоюваме държавата си обратно.  Дано книгата помогне за това.

*

За автора

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Право“. През целия си трудов път е работил само като журналист.

Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков“, „The umbrella murder“ („Убийството с чадъра“) и „Зад завесата на соца“.

*

Из „Зад завесата на демокрацията“

К

ак мафията открадна България? На този въпрос се опитва да отговори тази книга. Тя е последната от трилогията, включваща „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“. Първите две книги разказваха какво мисля, че ни се случи, на мен и на всички нас, на театралната сцена на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да си обясни защо то се случи по най-лошия възможен начин. Как, вместо да се превърнем в „Швейцария на Балканите“, за която мечтаеха възторжените площади, ние се сринахме до бананова република. Според шотландския писател, историк и философ Томас Карлайл всички революции ги замислят романтици, осъществяват ги фанатици, а плодовете им ползват отявлени негодници. До времето на негодниците ние стигнахме мъчително бавно, като постепенно ни се изпаряваха илюзиите за „нежна революция“, „благоденстващ“ капитализъм и „просветена“ монархия. Вместо тях получихме народняшки дрънканици и диктатура на каскетите. Кои бяха кукловодите, които ни „прекараха“ през този мъчителен преход? Надявам се отговора да намерите, ако надникнете „Зад завесата на демокрацията“.

КУКЛОВОДИТЕ ОТ САРАИТЕ

„А

з командвам тези, които управляват България!“

Ахмед Доган, най-тайнственият човек на Прехода, има достатъчно основания да изрече тези иначе доста самонадеяни думи. Защото след промените той почти неизменно крачи ръка за ръка с властта. През някаква част от времето управлението на държавата се реализираше пряко с мандата на движението му, а през останалите периоди, та чак и до ден днешен, Сокола тайно дърпа конците на марионетките си, спотаил се в дебелата сянка на Сараите.

Най-измислената магистрала на Прехода, която уж минаваше по моста между християни и мюсюлмани, беше яхната от Доган. И това се оказа пагубно за България. Каквито и резерви да имам към Иван Костов, той беше съвсем прав в едно: „Сокола беше и е проклятието на България!“ Командира произнесе за пръв път тази сакрална фраза, когато Движението за права и свободи подари властта на правителството на Беров, което включи зелената светлина за групировките да започнат разграбването и опустошаването на България. После я повтори пред Би Ти Ви, като поясни, че разгромът на КТБ – трезора на Цветан Василев – е поръчан от кръгове на ДПС, ръководени от Сокола. Целта им е била да разграбят банката и те са я постигнали блестящо.

Докато събирах материалите за тази книга, разговарях с много и различни хора. Между тях имаше и двама ветерани на разузнаването – Любо, син на легендарния „силен човек“ във Вътрешното министерство Григор Шопов, и Петър Бояджиев, дисидент, емигрант, френски шпионин. Разказите им, базирани върху секретни материали, за дългия и рискован полет на Сокола към върха на държавата, удивително съвпаднаха. Затова съм склонен да вярвам, че животът му е протекъл именно така.

Малкият Ахмед се родил в село Пчеларово, област Добрич. Детството му обаче преминало в село Дръндар, Варненска област, населено главно с етнически турци. Сокола бил будно дете, но страдал от тежки комплекси, резултат на сериозна психологическа травма. Още докато бил бебе на шест месеца, майка му – етническа туркиня – се разделила с баща му и се омъжила повторно. Този път за ром, а не за етнически турчин. За лош късмет, пастрокът се грижел само за общите деца – три по-малки момичета, като напълно пренебрегвал момчето. И то се чувствало жестоко отритнато както в емоционален, така и в материален план. Това го озлобило, и то не само срещу хората, стоящи непосредствено около него, но и срещу цялото общество. Затова според Петър Бояджиев личностната характеристика на момчето твърде много напомняла на детските профили на серийните убийци. Психологическият му портрет, съставен доста по-късно в Научноизследователския институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи, не бил толкова краен, но твърдял нещо подобно: „Емоционалното отхвърляне и абсолютното незачитане на потребностите и интересите на Ахмед Доган са формирали у него както силен стремеж към самоутвърждаване и социална реализация на всякаква цена, така и желание да властва над останалите хора. Те са породили и неистова жажда за признание, уважение и зачитане на авторитета му.“

Сигурно тези черти в характера на Сокола са главната причина той да приеме поканата да стане агент на Държавна сигурност. Не е съвсем ясно кога точно е била отправена тя, но някои, между които бившата шефка на Главно следствено управление Ани Крулева, смятат, че разработката е започната още в детска възраст. Когато застанал на старта на истинския живот, Сокола е започнал да консумира връзката си със службите пълноценно, рационално и целенасочено.

*

Вярваме, че всички вие, както и ние, имаме нужда не само от новини за четене, но и от литература - качествена, истинска, любима!

Включете се в поредицата „Любимата ми книга е...“ като ни изпратите откъс и кратко резюме на своята любима книга - като съобщение на страницата ни във фейсбук или на имейл dnews@dnews.bg.

*

Вижте и:

Любимата ми книга е...: „Адреналинът е моята стихия“

Любимата ми книга е...: „София през погледа на архитекта“ (откъс)

Прочетете още