Костадин Бандутов: Умните хора не се натискат да управляват, те трябва да бъдат поканени

Костадин Бандутов е първият гост в новата юбилейна рубрика на Дарик „Варненският театър в ефира на Дарик радио”

Тази година Варненският театър отбелязва своя 100-годишен юбилей, а един от неговите директори назад във времето навършва 75 години.  В края на февруари театралите във Варна ще почетат режисьора Костадин Бандутов с „Бъндиада” – три негови постановки в рамките на седмица.

Костадин Бандутов е първият гост в новата юбилейна рубрика на Дарик „Варненският театър в ефира на Дарик радио”.

Ето част от мислите, които сподели той в ефира, а целият разговор е в прикаченото аудио.

Варненският театър има качеството да държи високо творческо ниво. Прецизира се начинът, по който се канят млади актьори, канят се неслучайни хора. Репертоарът е много силен, тук поставят и много талантливи режисьори.

...

Когато бях директор, бяха много трудни години. Променяше се журналистиката, много се интересуваха от личния ни живот, търсеха клюката и интригата. Площадите бяха пълни с хора на митинги и се чудихме как да вкараме хората в залата. Мисля, че успях да поддържам интереса към това изкуство. Търсех златното сечение между добрия и търсения репертоар. Така стана и с моя спектакъл „Между два стола” на Рей Куни. Някои мислеха, че е пошъл хумор и ширпотреба, но се игра 8 години и досега държи рекорд със 153 представления. Един от следващите директори го свали при пълни салони, защото искал да изкорени „бандутизма” от театъра.

...

Аз харесвам действения театър, да има екшън, бърза промяна, да изненадваш зрителя.

...

Не критикувам времето, през което мина моята младост. Тогава все пак получих двете си висши образования – право и режисура, а сега може да се купи диплома и без да се появяваш в университета.

...

В период сме на сглобяване на ново общество, на нов начин на живот. Израснах след 9 септември в период, когато България беше бедна. Нещата постепенно се променяха. Същото е сега. Както онази система израсна, тази също ще израсне.

Трябва да се смени манталитетът на хората, които ни управляват. Тези във властта в момента явно  са били бедни и искат да вземат сега повече.

Няма умни хора сред управляващите. Умният човек е свикнал да го поканят. Не че не искат качествените хора да бъдат в политиката, а не се натискат. Затова има толкова „калинки”. Умният човек не превива глава.

...

Театърът е тъжен по време на коронавирус. 30 % е празна зала, но се свика. В момента обаче има голям интерес към театъра и аз съм оптимист.

...

Любопитното е, че преди 25 години, на 75-я рожден ден на театъра тогавашният директор режисьорът Костадин Бандутов казва в празничното си слово:

А как е с един театър на 75 години? Това достаъчно дълги години живот ли са за едно честване? И после, когато се чества човек, като че ли честваме, че още е жив, но това важи ли за един театър? Естествено е, човек „дори и добре да живее... да умре“, но един театър дали може да умре? Сигурно може, ако злобата и омразата отвън и отвътре го задушат.

Но театърът като изкуство никога няма да умре, защото той – театърът – е преди всичко любов, любов от тези, които го създават, и любов от тези, които идват да го гледат. Тази любов е съградила великолепната му сграда, тя е привличала в залата всяка вечер артисти и зрители в продължение на 75 години.

Господи, колко неща е видял, простил и заедно с нас изживял театърът. И страсти, и любов, и прегрешения, и мъка, да, много мъка, но всичко това изживяно от истински хора, отдадени безумно, до смърт, на тази взаимна любов. Между театъра и актьора няма изневяра! Поне аз не знам за такава.

Благодаря ти, че те има, театър! Благодаря на всички, които творят и работят в театъра с любов и всеотдайност! Благодаря на всички, които идват в театъра с любов и всеотдайност! Никой не е забравен! Никой няма да бъде забравен!

Прочетете още