Климатичните промени - има и друга гледна точка

Често медиите са критикувани, че не дават поле за другата гледна точка по отношение на промените в климата - гледната точка на онези, които смятат, че промените в климата не зависят от хората и че тези промени няма да доведат до проблеми в нашето ежедневие

Днес в Мадрид се открива 25-ата конференция по изменение на климата. Тя трябваше да се проведе първоначлно в Чили, но заради антиправителствените протести и проблемите там бе преместена в Мадрид. На нея ще се направи преглед на постигнатото след Парижкото споразумение и ще се дискутират пазарни механизми, които да допринесат за ограничаването на парниковите емисии.

Общоприетата теза е, че човекът и индустрията допринасят за така нараченото глобално затопляне, което води до климатични промени, които пък от своя страна ще доведат до сериозни проблеми навред по планетата. Засушавания, проливни валежи, повишаване на нивото на световния океан, горещи вълни-убийци и климатични бежанци.

В тази връзка много държави по света полагат усилия да ограничат парниковите емисии, а начело на тази политика е ЕС. България като член на ЕС също работи в посока за ограничаване на парниковите газове.

Има обаче и друга гледна точка, която по-трудно намира път в медиите, и която се застъпва от по-малко на брой учени, но която също трябва да бъде представена на широката аудитория.

Основен неин привърженик е американският президент Тръмп, който извади САЩ от Парижкото споразумение. Сериозни подръжници на тази доктрина са Бразилия, Китай, Русия и много други развиващи се страни. Същността е, че човек не оказва влияние на климата или оказва минимално влияние, а той се промения под въздействиета на фактори, които не са под наш контрол. От тази гледна точка, каквото и да правим, то няма да се отрази на климата, а единствено може да навреди на икономическото и социалното развитие на онези държави, които полагат усилия да ограничават парниковите газове. 

В интерес на истината, факти в тази посока вече има и то не малко - Германия ще срещне икономически проблеми, заради по- високата цена на електроенергията, а САЩ преживяват бурен период на икономически ръст, след като Тръмп отмени всички ограничения в тази посока, въведени от Обама.Разбира се не само това е причината. Франция се сблъска със сериозни протести при опита на Макрон да въведе в цената на горивата екологична компонента. Примерите в тази посока са много.

Китайците се канят да строят нови въглищни централи, като така на практика обезсмислят всички договорености по Парижкото споразумение. Бразилия, Индия, Пакистан и други големи развиващи се икономики не участват практически в ограничаването на парниковите емисии. И независимо от Паржиктото споразумение, нивата на парникови газове в световен мащаб се увеличават.

И така какво мислят "другите" учени? Това е кратък преглед на част от техните виждания.

Те предупреждават, че усилията за ограничаване на така нареченото глобално затопляне ще доведат до сериозни икономически проблеми и ще спънат икономическото и социално развитие навред по света.

Те смятат, че климатичните промени не са предизвикани от човешката дейност и усилията в тази посока не са рационални и трябва да се проведат нови и по-задълбочени изследвания, които или да отхвърлят, или да потвърдят ролята на човека при промяната на климата.

Трети смятат, че климатичните промени или затоплянето на приземента атмосфера е само от полза за човечеството, заради възможността да се произвежда повече храна и да се разширят зоните, където се отглежда селскостопанска продукция. Увеличаването на вългеродния диоксид в атмосферата води до по-бурен разтеж при растения и това увеличава селскостопанските добиви.

Припомняме ви, че САЩ отхвърлиха решенията по Парижката споразумение и го напуснаха, а редица други държави като Бразилия, Китай, Русия не се придържат стриктно към него и по този начин го обезсмислят.

Единствено Европа и други отделни държави, водят целенасочена политика към ограничаването на парниковите емисии, като Германия например смята да прекрати всякакво производство на електричество от изкопаеми източници, включително и от атомни централи, но в тази връзка планира и бюджетен дефицит, както и поскъпване на цената на електроенергията в близко бъдеще.

В България електроцентралите от Маришкия басейн са под прицел, заради това, че използват въглища при производството на електроенергия. Евентуалното спиране на централите ще доведе до поскъпване на тока и ще остави без работа няколко хиляди души.

Електроенергията произвеждана от тези централи и от атомната централа в Козлодуй е най-евтината енергия в микса на българската електроенергийна система.

В тази връзка е добре да се каже, че в последните 10 години, темпът на повишаването на глобалните температури в приземния слой на атмосферата се е забавил и не корелира с повишаванета на парниковите газове.

Учени дават следните данни за повишаването на глобалните приземни температури - след Малкия ледников период, който приключва в Европа през 18 век, средното увеличение на приземната температура е с темп от 0,5 градуса за столетие.

И това увеличение не се влияе от изхвърлените в атмосферата парникови газове.

Освен това малко се говори за топлите периоди в писаната историята на цивилизацията, при които още преди индустриалната епоха има данни, че температурите на планетата са били дори с 1 градус по-високи от настоящите.

Няма никакви доказателства, че климатичните промени поставят под заплаха ежедневието на хората, точно обратното, затоплянето на климата води до по-добра среда за развитие на човечеството. Категорични са фактите, че затоплянето на атмосферата не води до повече и по-силни урагани, повече и по-силни и проливни валежи, до такива промени в морското равнище, които да заплашват крайбрежните общности.

Няма и категорчини данни за залпово топене на арктическите и антарктически ледени щитове. Напротив. Леденият щит на Антарктида се увеличава, а температура в южното полукълбо не се влияят от изхвърлянето на парникови газове.

Трябва да се прави разлика между замърсяването на околната среда и изхвърлянето на въглероден диоксид в атмосферата. Замърсяването на околната среда с тежки метали, химикали и други производни от индустрията трябва да се ограничава и да се прави всичко възможно това да е в най-малка степен. Защото това влияе пряко на здравето на хората и прави околната ни среда опасна.

От друга страна изхвърлането на въглероден диоксид  не замърсява атмосферата, а подпомага развитието на растенията, които ползват парниковия газ при своето развитие.

Очевидно е, че и двете страни имат доводи и защитават своите тези. Важното обаче е по тези въпроси да се говори спокойно, без излишни емоции, и най-вече без насаждането на излишни страхове в съзнанието на хората. 

Прочетете още