Ново разхлабване на мерките от понеделник

Изводи от седмица в кабинета на генерален директор на БТА

| Коментар | Кирил Вълчев
test

След първата ми седмица като генерален директор на БТА реших, че мога да бъда полезен на многобройните кандидати за власт на предстоящите избори.

Затова ще ви разкажа как изглеждаше първата ми седмица във властта.

Стовари ми се огромна отговорност когато парламентът ме избра за генерален директор на БТА без нито един глас против или въздържал се и затова веднага реших да отида пеша по жълтите павета на „Цар Освободител“ и после по „Цариградско шосе“ до емблематичната сграда със сините прозорци. Вече отговарях за нея и още по пътя поръчах по мобилния на главния юрисконсулт да подготви заповед за почистване на снега и ледените висулки. По-късно получих текст в страдателен залог – снегът да се чисти, висулките да се махат. Поисках поправка с отговор на въпроса кой отговаря за чистенето на снега понеже снегът не се чисти сам. Разбрах, че трябва да внимавам много всяка заповед да има подлог, сказуемо и допълнения със срок, място и начин.

Кирил Вълчев е новият генерален директор на БТА

Първи извод от седмица във властта – трябват ясни команди.

Седнах на масленозеления диван, за чиято покупка преди 20 години писах договор като тъкмо завършил юрист понеже тогавашният директор Панайот Денев ми се беше доверил да стана правен консултант на БТА.

Около мен бяха снимките с велики личности от целия свят по стената на покойния Максим Минчев, когото наследих. Аз също съм бил по целия свят и имам доста подобни снимки, което беше поводът Максим да ми казва, че трябва да го наследя като му изтече мандатът в края на 2022 г. “БТА разказва на света за България и на България за света. Начело й трябва да е някой, който познава света.”, обясняваше ми той.

Максим и Македония

Не можех да се обадя първо на Максим и затова позвъних на съпругата му Натали,  после и на Панайот Денев и по-късно и на Иво Инджев, който също е бил генерален директор на агенцията в зората на демокрацията.

Приемствеността във властта е рядкост в България. Помните ли вица за трите плика – как някой си като влязъл в началнически кабинет получил от предшественика си три плика със съвет да ги отваря последователно в моменти на затруднения и в първия намерил бележка „Оправдай се с предшественика си!“, във втория – „Оправдай се със заместниците си!“, а в третия съветът бил: „Пиши три плика!“. Аз съм лишен от първия плик с оправдания – тези с предшествениците, защото съм работил и учил от тях.

Исках да поговоря с Панчо и Иво как им изглеждат емисиите на БТА, а те ми отговориха, че нямат пълен поглед понеже нямат пароли за достъп. Взех първото решение по ръба на закона – генералните директори на БТА ще имат достъп до емисиите и след края на директорството им, за да могат да съветват наследниците си на поста.

Вторият извод от седмица във властта – не трябва да забравяш, че нищо не започва от теб … но има риск да свърши заради теб.

Иначе законът, който писах и беше приет преди десет години, позволява свободен достъп до информацията на БТА без пари само на 13 групи институции. Всички други държавни и общински организации, чужди държави и медии, българските медии и всеки гражданин, който плаща с данъците си за издръжката и на БТА, трябва да плати за достъп до нея, за да се дофинансира с около четвърт от парите за издръжка.

Дойдох в този кабинет, за да променя това и всеки да има свободна информация за България от БТА.

Третият извод от седмица във властта – важно е да знаеш за какво искаш власт.  

Но най-важното все пак е какво ще прочетат хората, когато БТА се отвори. 

Затова големият риск е да се изолирам в огромния кабинет с маслиненозелените мебели и развален климатик без всеки ден да обикалям нюзрума, откъдето БТА предава новините си.

Писателят Лозан Стрелков, който бил генерален директор на БТА от 1962 г. до 1981 г., го правел два пъти на ден и го наричали “Тихата стъпка” заради безшумния начин, по който се озовавал пред редовите си подчинени. Максим не обикаляше, но събираше всеки ден в 11 сутринта шефовете на различните звена в агенцията. На моите шеговити заплахи на адвокат, че ще го свалят, ако бързо не подпише някой нов правилник, отвръщаше, че за това никога няма да го свалят, но за грешна информация от БТА много бързо ще го махнат и затова поддържаше всекидневна връзка с работещите в агенцията.

Четвъртият извод от седмица във властта – когато влезеш в голям кабинет не се изолирай в него, заобиколени от други началници.

Но в първата си обиколка из агенцията се оказах само със заместник-директора, който изпълняваше длъжността на генерален директор след смъртта на Максим Минчев. В пенсионна възраст е, но го помолих да остане на работа още известно време, защото друг проблем на властта в България е, че лесно се лишава от опита на опитните, а Борислав Чалъков е от години в БТА. Той продължава с всички права в информационното всекидневие. Това ме лиши и от втория плик – да се оправдавам със заместника си. 

Но още при първата ми обиколка като генерален директор разбрах, че – макар и прекарал години тук като репортер и юрист – открих неподозирани места в агенцията. Замислих се как ли се оправят служебните министри, които си тръгват още преди да са научили не само в коя стая кой служител работи, а и къде са тоалетните.

Петият извод от седмица във властта – не трябва да се лишаваш от опита на хората край теб, а да им се доверяваш.  

Нюзрумът на последния етаж на БТА, който сте виждали да свети цяла нощ, в първия ми работен ден се оказа празен. На бюрата си бяха само дежурните в МИНФ и ВИНФ – такива са съкращенията на Международна и на Вътрешна информация. Това беше обяснимо, защото втора заповед, която трябваше да подпиша, беше за продължаване на противоепидемичните мерки срещу Ковид-19 – за дистанционна работа до 30 април заради новата заповед на здравния министър. 

Върнах се в огромния кабинет и вече можех да определя първото усещане за властта с една дума – самота.

Помислих си дали да не пиша трите плика.

Шестият извод от седмица във властта – не трябва да позволяваш отчаянието да те откаже колкото и сам да се чувстваш.

На втория ден в кабинета на генерален директор на БТА самотата вече беше прогонена. Системата ме пое. Не аз я управлявах, а тя започна да управлява мен.  

Дребнотемието на ежедневието ме заля и затрупа цялата ми стратегическа концепция.

Отказах предложението да сменя огромния климатик на тавана кабинета, който едва тръгва, страшно трака и трудно спира.

Връхлетяха ме нерешени стари спорове по вече станали спешни въпроси – от това само една помпа или цяла инсталация трябва да се смени, за да се оправи почти неработещото парно до това дали водят до изкривяване на информацията пълните емисии на световни агенции, от които БТА купува по-евтино, на фона на орязани емисии на други световни агенции, които продават скъпо.

На третия ден делегирах права за решения на заместник генералния директор и главния секретар, за да се разтоваря от бремето на дребни въпроси на фона на голямата цел – отварянето на БТА.

Седмият извод от седмица във властта – не трябва да позволяваш дребните въпроси да те накарат да забравиш за големите решения.

На четвъртия ден открих колко наивни са били очакванията ми информацията от БТА да стане свободна три дни след обнародването на промяната в закона. Директорът за техниката обясни, че сървърите за заключената с пароли информация на БТА ще спрат когато в тях започне да се влиза свободно и трябват нови сървъри. Така се роди преходната разпоредба в проекта за изменение на закона, който ще предложа другата седмица да бъде внесен от депутатите – информацията на БТА ще стане напълно свободна до една година от обнародването на промяната, за да има време за поръчки на нова техника и програмни продукти, промени в сайта и нови мобилни приложения, реорганизация на екипите и обучението на хората.

Междувременно открих, че „Справочна редакция“ е затрупана с архивите от 1898 г. досега, които преди да бъдат дигитализирани, както смело обещавах на изслушването на визията ми пред парламентарната комисия по културата и медиите, трябва да бъдат подредени. Трябват нови помещения и модерни архивни и библиотечни системи, за които досега не е имало пари.

Осмият извод от седмица във властта – не бъди припрян и си поставяй реалистични цели.

Като журналист реших да не отказвам интервюта – 24 часа, Дневник, Нова Нюз, н Хоризонт на Българското национално радио, Дарик радио, Панорама на Българската национална телевизия, Телевизия Европа, Банкер … и, разбира се, Студио БТА.

Спомних си колко просто с две думи преди години ми обясни работата на министъра Трайчо Трайков – координация и комуникация.

Деветият извод от седмица във властта – не трябва да спираш да обясняваш всичко важно, което правиш.  

На петия ден във властта вече кристално ясно знаех, че всичко важно, което искам да направя в БТА, зависи много от други хора.

Трябва да науча 221 имена – част от тях все пак зная – от които завися.

И да предам на колегите си в БТА от моя хъс.

Десетият извод от седмица във властта – вместо аз, ние. 

Регалиите на властта – голям кабинет със знаме и герб плюс заседателна зала, две секретарки заради дългия работен ден, личен шофьор … който отказах, защото мога да си карам и сам служебната кола, а и предпочитам да ходя пеш, макар бързо да си дадох сметка, че при срещи нагъсто няма как да не използвам шофьор с някоя от свободните репортерски коли …

Но и пълното отричане на всякаква представителност не е добро. Вчера първият ми чуждестранен гост беше директорът на МИА – Медийната информационна агенция на Република Северна Македония Драган Антоновски, на когото исках да покажа славната традиция на 123-те години на БТА – една от най-старите агенции на света. Но за резултатите от срещата ми с него ще ви разкажа когато подпишем договор в Скопие.

Шефът на МИА Драган Антоновски: Трябва да изграждаме медийна грамотност

Единадесети извод от седмица във властта – властта е работа и усилие, не облагодетелстване.

В понеделник след работа отидох в Рилския манастир, за да бъда заранта на празника Сретение Господне в началото на църковната служба. Игуменът дядо Евлогий ми подари икона на Свети Иван Рилски за кабинета в БТА. 

„На новата работа те е устроил Свети Йоан“, ми каза отец Йосиф докато осветяваше иконата, докосвайки мощите му.

„Преди всичко трябва разсъдителност. Един светец го поканили на обяд с месо в петък. Той ял, за да не обиди домакините. Но други го упрекнали, че в петък не се яде месо. Не знаех, че е петък – отвърнал, за да не разочарова вярващите. Това значи разсъдителност“, обясни ми отец Йосиф.

И добави: „Трябва да обединяваш, не да разделяш. Бъди безпристрастен.  Всеки началник като тебе трябва да носи мир. Една дума с любов да кажеш на хората и те ще те последват. И най-вече имай доверие на Бог!“

Това е дванадесетият извод независимо дали си във властта – имай доверие на Бог.

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Прочетете още