Икарус по пътя към историята

Преминал стотици хиляди километри един от моделите на стария Икарус бе показан днес на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски"

| България, Любопитно

Икарус 280 е съчленен автобус, произвеждан от унгарския производител Икарус в периода от 1973 до 2002 г.

На базата на автобуса е произвеждан и тролейбуса Икарус 280Т. Моделът е използван в някои от социалистическите страни, включително и в България.

Малко за историята на Икарус.

Нов етап в развитието на предприятието започва през 1967 г., когато е представен нов концептуален модел туристически автобус – „Ikarus 250“. Притежаващ съвременен дизайн (дело на фирмения дизайнер Ласло Финта), новият модел печели няколко награди на международни конкурси. „Ikarus 250“ се превръща в „баща“ на цяло семейство модели с различно предназначение и унифициран дизайн. През 1971 г. на базата на този модел са представени новите градски автобуси „Ikarus 260“ (единичен) и „Ikarus 280“ (съчленен), които са наследници на моделите 556 и 180. През 1973 г. започва серийното им производство и износа за страните от СИВ, както и някои несоциалистически страни като Перу, Тунис, Венецуела, Турция, Гърция и др. През 1977 г. се появява и съчлененият модел „Ikarus 286“, предназначен за американския и канадския пазар. „Ikarus 286“ се произвежда през 80-те години съвместно с американския и канадския производители, съответно „Crown“ и „Orion“, които монтират двигателя и вътрешното обзавеждане на салона. Краят на 70-те години е времето, когато „Ikarus“ въвежда практиката на окончателно сглобяване на готови машинокомплекти в някои от държавите, където изнася продукцията си. Такива са Ирак, Ангола, Либия. За тези страни с тропически климат „Ikarus“ разработва редица модели с различно предназначение и капацитет, като повечето от тях се снабдяват с агрегати (двигатели, скоростни кутии, климатици и др.) на западни производители, с установени традиции в съответната държава. Съществува и практиката на изготвяне само на каросерии, пригодени за монтиране на шасита „Renault“, „Mercedes“ и др. Редица модели се появяват и във варианти с десен волан за държави като Мозамбик и Танзания.

През 80-те години „Ikarus“ разработва нови унифицирани като дизайн серии градски и междуградски/туристически автобуси съответно „400“ и „300“. Създават се новите модели с понижен под и задно разположение на двигателя „410“, „415“, „435“ (съчленен) и др. Същевременно се появява богата гама от високоподови туристически автобуси. В сътрудничество с многобройни чужди производители „Ikarus“ навлиза и в нишата на „миди“ и „мини“ автобусите. Пример за това е и прототипът на малкия автобус „Ikarus 543.70“, проектиран съвместно с „Балканкар“ през 1983 г., предназначен за българския пазар, който обаче не влиза в серийно производство.

Въпреки сериозните постижения в разработването на нови модели, заради непазарната стопанска логика в социалистическия лагер и засилващите се икономически проблеми през 1980-те години, „Ikarus“ не успява да ги въведе в серийно производство, за сметка на което продължава масовата продукция на остарелите вече модели от серията „200“. „Ikarus“ посреща икономическите и политическите промени от края на 80-те години със значителни дългове от страна на СССР, които предизвикват и началото на упадъка на фирмата.

По Уикипедия

Прочетете още