И коронавирусът е за доброто на хората

Отец Теофил: Като всичко останало в живота и света, коронавирусът не е нещо случайно. Това е част от Божията промисъл. Но ние с нашия ограничен човешки ум не можем да анализираме и обхванем напълно

Коментар на Кирил Вълччев в "Седмицата" на Дарик радио

Зная, че тази седмица даде достатъчно материал за коментар, с който да започна предаването …

Изведнъж се върнаха забравени заради коронавируса теми.

Във водещите новини пробиха въпроси на бизнесмена Васил Божков от Дубай към премиера и финансовия министър, съответно техни отговори и въпроси към него, които в ступора заради заразата до преди дни нямаше да имат никакъв шанс някой да им обърне внимание … А през следващите седмици навсякъде по света със сигурност пак ще се отворят забравените за седмици обсъждания за провали, пари, къщи на властимащи, които видяха в кризата с вируса шанс да избегнат неудобните към тях въпроси, въпреки че историята е доказала как никой властник не е успявал завинаги да избегне неудобните към него въпроси …

…  Сигурно така и на 9 май 1945-та, когато преди 75 години на днешния ден свършила Втората световна война в Европа с капитулацията на фашистка Германия, постепенно са започнали да се връщат забравени през войната теми и въпроси … Като най-тежки винаги се оказват въпросите за отговорността за катастрофите, които европейците вкупом заедно си причиняват – както с войната тогава, така с коронавируса сега.

А още дълго ще продължат да се задават и злободневните заради заразата въпроси, на които в това предаване ще отговарят правосъдният министър, директорът на столичната здравна инспекция, председателя на комисия за защита на потребителите …

Но всъщност тези месеци на затваряне заради коронавируса бяха в името на намирането на отговори на други, по-големи въпроси …

Затова днес в Седмицата на Дарик радио ще разкажем за Гергьовден в Хаджидимовския манастир, в който се пази най-значимата чудотворна икона на Свети Георги в България.

Това е поредното свидетелство за молитвите на монаси – духовни стожери на България по време на извънредното положение заради коронавируса след поредицата от Страстната седмица, Великден и Светли петък с водосвета на чудотворната икона на Света Богородица Осеновица в Рилския манастир – Светата обител на покровителя на българския народ Свети Иван Рилски.

След малко ще чуете Неврокопския митрополит Серафим, който е бил монах в Хаджидимовския манастир, а в края на предаването очаквайте разговора с игумена на манастира отец Теофил. За да ви провокирам да изслушате до края Седмицата, вместо мой коментар предпочитам в началото на това предаване да ви прочета някои от неговите мисли.

40 годишният отец Теофил – за разлика от гордо кичещите се с длъжности политици – не се изтъква като игумен, защото смята, че истинският игумен на манастира е Свети Георги. Макар и да е единственият монах в манастира, той казва, че не се чувства сам, защото християнинът винаги има Бога за свой помощник и приятел, освен това в манастира има помощта на Свети Георги, на Света Богородица и на толкова много светии, а и най-вече обичта на хората към вярата към Бога …

Питах отец Теофил какво мисли за коронавируса и той ми отговори така:

„Като всичко останало в живота и света, коронавирусът не е нещо случайно. Това е част от Божията промисъл. Но ние с нашия ограничен човешки ум не можем да анализираме и обхванем напълно. А просто като всички останали изпитания в живота трябва да ги приемем с доверие в Божия промисъл, с желание да потърсим истински смисъл във всичко онова, което става. Защото понякога Господ се намесва в живота ни и го разбърква, за да може да го подреди. Това го виждаме непрекъснато и в нашия собствен живот всеки един поотделно. Хората, които идват и посещават манастира, съм бил свидетел – казва отец Теофил – как, примерно, е еднакво чудо и някой да вземе даден изпит, но е еднакво чудо и да не вземе този изпит, защото Господ във всеки от тези случаи промисля за всеки един от нас кое е полезното и спасителното. Но ние пък трябва да се опитаме да гледаме с вяра и с доверие към Бога по отношение на всичко онова, което ни сполетява. Затова Евангелието ни учи да бъдем благодарни за всичко. Всичко значи абсолютно всичко. Тоест ние трябва да благодарим и за лошото, не само за доброто, защото то ни учи, то ни калява, то ни прави по-предпазливи, отговорни, по-разсъдливи. И затова християните се учат да благодарят на Бога за всичко всеки ден.”

Според отец Теофил „нашата човешка логика и нашият ум са твърде ограничени, твърде помрачени, за да могат да видят нещата в такава перспектива, както Господ ги вижда в пълнота”.

„Бог не е автор на злото” – казва отец Теофил. „Бог не иска хората да страдат, да умират. Но всичко това се е случило някога назад във времето, когато хората са прекъснали съзнателно връзката с Бога, тоест прекъснали са връзката с източника на живота, с източника на радостта, любовта, мира. И оттогава насетне е настъпил този хаос, в който се намира светът и човекът, който е част от този свят … Бог е вложил своя закон в сърцето на човека, до което той се докосва най-вече чрез съвестта, която е много фин инструмент в ръцете на Бога, чрез който Той се опитва непрекъснато всеки ден да достигне всеки един от нас. Ето, всеки ден Бог чука в сърцето на човека, леко, нежно, настоятелно, търпеливо ... Понякога блъска вратата и влиза, защото трябва да ни спасява от някаква беда, в която се намираме, въпреки че всеки ден тропа, чука и очаква да Му отговорим, да Му отворим, да Го приемем като най-скъп гост, най-скъп приятел, най-бърз помощник, най-сигурен, най-доверен ...”

„Всичко съдейства за доброто и полезното на хората. Когато ние приемаме всичко с вяра, с отговорно отношение към себе си, към живота, който ни е дар от Бога ... когато се опитваме да търсим смисъла, на всичко, което правим, вършим и участваме ... тогава човек може да намери много повече удовлетворение и смисъл на живота си ... това, което липсва толкова очевидно в живота на днешния човек, особено на съвременните млади хора. Колкото и да имат свободата и възможностите да направят едно или друго, всъщност те не са напълно щастливи, защото тяхното щастие е свързано с нещо материално, земно, временно, което зависи от човешкия фактор и което не е трайно ... Вярата ни дава ценности, които устояват и каляват човека и учат на истинска радост, мир и любов, които дават една основа за нашия живот, твърда, на която ние да стъпим и на която да градим живота си ... А не плаващи пясъци, върху които съвременният свят живее с обърканите за смисъла на живота ценности, които преследват, всъщност, измамни вятърни мелници ...”   

Тези и още мисли на игумена на Хаджидимовския манастир отец Теофил ще чуете в края на разказа за Гергьовден по време на извънредното положение заради коронавируса в Светата обител, която пази най-значимата чудотворна икона на Свети Георги в България.

От отец Теофил ще чуете и че „любовта и вярата са това, което дава надежда на човека да пребори всеки нездрав страх, защото ние знаем, че трябва да имаме само страх от Бога” …

Прочетете още