Г. Господинов пред Дарик: Грешка беше, че 30 години отказахме да говорим за миналото

Грешка беше, че през тези 30 години се отказахме да говорим за миналото – една история и едно събитие приключва, когато се разкаже, когато се сдобриш или се разделиш с него. Това каза в интервю за Дарик писателят Георги Господинов. 30 години след падането на Берлинската стена и след старта на демократичните промени в България писателят смята, че един роман за прехода би трябвало да опише живота на поне три поколения.

За мен винаги по-интересно е равносметката и разговора. Защото много трудно се води разговор върху неслучили се неща. Всъщност неслучилите се неща водят до неслучил се разговор. Българската история не само от последните 30 години, а и преди това, е богата на неслучили се неща. Ние акумулираме такива неслучили се неща от доста назад и в някаква степен, понякога правим паметник от тях, без да сме ги прочели внимателно.

Това, което не се случи, е че ние някак си твърде рано решихме, още в началото на 90-те, решихме, че този разговор няма да го водим сега, защото имаме по-важни неща. И това беше грешка. Беше грешка, защото неслучилите се неща са малко като тези духове на мъртъвци, които не си изпратил добре и те винаги се връщат после. Докато не се разкаже изцяло една история, тя не приключва. Една история или едно събитие не приключва с това, че е свършило. То приключва, когато успееш да се сдобриш или разделиш с него, когато се опиташ да го разбереш. А ние това не опитахме. Ние си мислихме, че са по-важни други неща, включително икономически, и те вероятно също са били важни, но всъщност винаги сме подценявали точно това. Не се научихме да говорим спокойно за миналото си. А когато не можеш да говориш за миналото си, много трудно говориш за настоящето.

Ако днес се напише роман за Прехода, не за соца, не за комунизма, не за носталгията, а за Прехода – тези 30 години на неизговорени важни неща, кой трябва да е главният му герой?

Героите трябва да са от поне 3 възрасти и 3 поколения. Тези, за които ми е най-болно може би и най ми се ще да видя тяхната история, са тези, които израснаха по това време – младите. Някак си ние, предишните две поколения, те ще се опитат да си обяснят счупванията, макар че те са трудно поправими. Но в крайна сметка е важно какво става с тези, които сега са млади. В тях е и надеждата, и страха ни.

 Пред Йовка Йовчева писателят призна, че ще гледа за първи път на голям екран в София филмът на Теодор Ушев „Физика на тъгата“ по едноименния  роман на Господинов. 27-минутната лента вече има няколко фестивални участия и награди, а българската премиера е на 17 ноември.

Прочетете още