Давай, Слави!

Аз съм ти верен зрител. Гледам с истински интерес, както се вижда... Дори Ванката стана актьор. Драго – журналист-публицист. Балетът какво са? Осветители? Шегувам се, не ми казвай, че не носиш на майтап...

Сам не мога да преценя дали това е иронично заглавие.

Хем се закача с голямото раздаване, с което започна новото шоу на стария Слави, хем искрено ми се ще водещият да вкара пак оная енергия в присъствието си, с която феновете му го помнят. Давай, човече, хората те гледат. Давай...

„Много е тъмно в студиото” е един от най-честите коментари, наред с благопожеланията за успех, носталгията и снизходителните оправдания, че всяко начало било трудно. Приятели, краят е по-труден, да знаете. В някаква социология, в която наскоро ни учеше да не вярваме, стартът на 7/8TV е бил гледан повече от всичко друго на екран. Имало е значи очакване, минимумът на което е да се включи още малко осветление. Максимумът – чудо невиждано.

Гости, мости, актьорски скечове и скречове – тия неща не ги коментираме. За всеки пътник си има влакове. Трикът е в темпото, но вие открай време си обичате да разтегляте смешките, това си е стил очевидно.

Радвам се, че и сценаристите вече имат самочувствие на телевизионни звезди и прецапаха през визуалния кастинг, за да се появят на екран. Това от Росен Петров май тръгна така куцо. Ти, Слави, дето толкова кастинги си направил, не им ли каза на някакъв етап, че нямат оная харизма, която навремето изнамери у цяла чета Хъшове. Сегашните без теб са досадно семпли. Знам, че ти отдавна не им се смееш, но не си сам. Обаче Криско е почти ново лице, признавам.

Аз съм ти верен зрител. Гледам с истински интерес, както се вижда. И ми прави впечатление, че всеки от екипа, който преди отговаряше за нещо конкретно, сега е натоварен с допълнителна по-голяма задача. Дори Ванката стана актьор. Драго – журналист-публицист. Балетът какво са? Осветители? Шегувам се, не ми казвай, че не носиш на майтап. Не те ли развеселява поне малко, как Кулеков откри тъжните интернет клипчета? Не говоря за диалога му с Бойчев, а за едно куче, което бута риба. Оф, дано не излезе като метафора; и на екран не се получи така. Но Кулеков с тембъра си може да разплаче бетон. За една бройка да напиша „бекон”.

Заради теб, гледам. Това е твоята телевизия. Сиромахов пак те изтезава с въпроси в собственото ти късно шоу, вече има и фамилия, добавена към името ти в шапката. Какъв подбор на думи за заглавие, а!? Поне една е излишна. Но е късно, дума да няма.

Ти забавлява ли се, Слави? Не знам как ми хрумна, може да не ми отговаряш. Бахти тъпия въпрос. Кой днес се забавлява в телевизия?! Трудни времена настанаха. Само труд, труд и труд. Не е смешно...

Но така де. Друго исках да попитам, ако позволиш. Кой ти предложи да раздадеш спомените и подаръците си? Ако не си ти – малко е нахално да се разпореждат с друга лична история. Те във всичко така ли се месят? С чуждо питане помен правят...

Обаче ако е твоя идеята – хм, това е още по-особено. За някои вещи те разбирам. Пълни тъпотии са ти давали от зор-заман. Но там, сред този куп от неща, които поеха към Провадия, Ямбол или Севлиево, имаше и емоции. Аз помня някои от тия подаръци как се появиха на бял свят, беше си веселба. Ти тогава се раздаваше в шоуто по различен начин от сегашния. Телевизията всичко хваща, колкото и да е осветено. И под ония ярки прожектори навремето имаше и какво да дадеш, и какво да вземеш. Може би още има, знам ли. А може би не. Какъв странен израз е взел-дал, а?

Аз, нали съм дева, много трудно се разделям със спомени. Затова и си ги къткам, заедно с емоциите. Да имам за по-дълго. Но и моята кариера е една никаква. Нито спомените са големи, нито емоциите. Твоята е по-дълга във всеки смисъл. Нека оставим размера, той няма значение в крайна сметка. Аудиторията е видяла какво ли не. Ако си раздадеш докрай емоциите, ако си подариш паметта, после се чудя какво остава. Освен умората де. Лична тема ми е, осмислям одъртяването с помнене. Добро-лошо, част от мен е. Ти също. Дано не стане твърде сериозно сега, кулековско такова, че да отегча аудиторията; големи киселяци са станали всички напоследък. Кучета бутат риби е работата.

Този акт на раздаване докрай, на всичко налично, до изчерпване, до изнемога; той е много странен за наблюдаване. Всички искат да дават повече, отколкото всъщност имат в наличност. Не че са нямали. Имали са, може би, но това пусто раздаване... И ето ти инфлация на очакванията. Зрителят чака. Дай още, настоява. Това ли беше? Презапасил се е той с умора и би я раздал с кеф.

Телевизионно, политически, всякак. Но ако ще му я връщат после, няма много смисъл. Ще си раздаваме цял живот артефакти от миналото под сумрачното ново осветление. Халтаво оправдание е, че е в името на ново начало. То началото е само едно. Но кой ли го помни, отдавна сме го шитнали и забравили.

****

Четете още:

Любен Дилов-син пред Дарик: Слави Трифонов можеше да вкара двама или трима евродепутати

Слави Трифонов се похвали с програмата на „7/8 ТВ“

Партията на Трифонов внесе документи за регистрация в съда

Борисов за политическия проект на Трифонов: Няма такава държава, може да е и няма такова предаване

Политиците сатирици, които разчупиха стереотипите

Прочетете още