Британският зелен път - криза или възможност

Ще се стигне ли до режим на тока във Великобритания, ако се изпълнят в пълна степен препоръките за цялостна декарбоницазия?

| Коментар, Времето

Текстът резюмира книгата „The Climate Change Crisis – Fact or Fiction?” на Иен Айткен и е публикуван на сайта wattsupwiththat.com.

Във Великобритания Законът за изменението на климата (2008 г.) първоначално задължава правителствата до 2050 г. да постигнат с 80% по-ниски емисии на парникови газове, сравнено с нивото им през 1990 г. Този закон беше гласуван с 463 гласа „за” срещу 3 „против”.

Опитайте и си представете съпоставима ситуация в Америка днес - над 99% от Камарата на представителите (432 от 435 представители с право на глас), от всички политически нюанси, включително крайнодесни републиканци, да гласуват за такава радикално преобразуваща и икономически болезнена правно обвързваща мярка за обществото през следващите 30 години.

Защо съм климатичен реалист?

Бившият британски канцлер на държавната хазна Найджъл Лоусън заяви, че „Това може да остане в историята като най-абсурдното законодателство, което някога е приемал британски парламент“.

През юни 2019 г., след декларация на британския парламент за „извънредна ситуация в изменението на климата“, амбицията за намаляване на емисиите с 80% стана още по-голяма - да се постигне нетна нула до 2050 г. Когато това предложение беше представено пред Парламента, нито един член не се обяви против него и не повдигна въпроси нито относно ползите и рисковете от постигането на новата цел, нито относно социално-икономическите и екологичните разходи на такава радикална декарбонизация.

По същество въпросът „Има ли в действителност извънредна ситуация в областта на климатични промени?“ не се задава във Великобритания. Вместо това той обикновено се разглежда от обществото, политиците, журналистите и в академичните среди като „научен факт“ и единственият истински „дебат“ е за това колко бързо ще го поправим.

Неудобна истина: Рискът от смърт заради климатичните промени е намалял с 99,6% за 100 години

Великобритания очевидно сомнамбулства към потенциално най-радикалната икономическа и обществена промяна в своята постиндустриална история - без задълбочено проучване на науката, стояща зад идеята за „извънредни климатични промени“, с неясноти относно социално-икономическата трансформация, която би била необходима за постигане на нулева нетна стойност и с малко разбиране за неефективността дори на тази радикална декарбонизация на британската икономика.

Тъй като Великобритания допринася с по-малко от 1% за глобалните емисии на въглероден диоксид, ако действително постигне новата си нетна нулева цел, ще доведе до общо понижаване на температурата с 0,014 °C до 2100 г., т.е. около стотна от градуса по Целзий.

Но дори нашите най-точни (сателитни) измервания на температурата имат допустима грешка от около ± 0,03°C, което означава, че намаляването на температурата, което може да бъде постигнато чрез такава героична едностранна декарбонизация във Великобритания, е приблизително наполовина по-малко от допустимата грешка при измерването. 

Зелените утопии замръзват през зимата

Това се оценява от правителството на стойност 1,3 трилиона британски лири (около 1,8 трилиона долара) до 2050 г. - въпреки че според някои оценки стойността възлиза на 3 трилиона британски лири със загуба от 2-3% от БВП за период от поне 20 години - и всичко това, докато Великобритания се бори да възстанови публичните финанси, опустошени от кризата в Covid-19 .

За перспектива, 1,3 трилиона британски лири са около 60% от целия държавен дълг на Великобритания, което е около единадесет пъти повече от общия текущ бюджет на Английската национална здравна.

Бившият министър-председател Дейвид Камерън описа Закона за изменението на климата като „застрахователна полица“. Ако е така, това е политика, която ще изхарчи кумулативна премия от най-малко 1,3 трилиона британски лири, за да застрахова Великобритания срещу възможния „риск“ от неоткриваемо и незабележимо увеличение на температурата със стотна от градуса по Целзий.

Глобално затопляне или Ледена епоха?

В доклад от 2018 г. Рупърт Даруол заключава: „Истинската цел на (Закона за изменението на климата) не е да намали глобалните емисии на парникови газове. По-скоро е да се демонстрира британското лидерство в климата. Докато политиците се ласкаят от прозвището спасители на климата, разходите се поемат от влошената конкурентоспособност на бизнеса и свитите бюджети на домакинствата и тежат най-много на най-бедните в обществото. В едно отношение обаче този закон успя да постигне целта си като демонстрационен проект. Никоя друга сериозна държава няма да направи нещо толкова глупаво в името на спасението на климата".

Изглежда обаче, че според Джо Байдън и „Новата зелена сделка“, предложен от Демократите, Америка наистина възнамерява да последва примера на Великобритания с новия си ангажимент да постигне нетна нула най-късно до 2050 г., като това се очаква да допринесе с около 0,1 °C за намаляването на предизвиканото от човека глобално затопляне до 2100 г.

Тъй като въглищата все още представляват повече от половината от общото потребление на електроенергия във Великобритания и 80% от нейните първични енергийни нужди, постигането на нетната нула би било истинско предизвикателство и в крайна сметка би имало изключително неблагоприятно въздействие върху британската икономика, начина на живот и жизнения стандарт на нейното население. Постигането на нетна нула до 2050 г. също ще изисква:

  • според изчисленията ще се наложи изграждането на нов ядрен капацитет със скорост 1,2 GW годишно за следващите 30 години и/или
  • радикално преминаване към неядрена енергия от възобновяеми източници, покриване на страната с вятърни турбини и слънчеви колектори (което осигурява само периодична енергия), и/или
  • радикално увеличаване на вноса на електроенергия от Европа, което създава огромен проблем за енергийната сигурност и така или иначе просто изнася емисиите на въглероден диоксид другаде по света и/или
  • внедряване на технология за улавяне и съхранение на въглерод (технология, която все още не е доказано, че работи в търговски мащаб и е безбожно скъпа).

Американците са твърдо решени да се борят с климатичните промени

Като цяло, как нетната нула ще осигури електроенергия на Великобритания в момента е мистерия. Но тя би се характеризирала със следните неща:

  • забрана за продажба както на нови, така и на съществуващи къщи, които не успяват да постигнат висок рейтинг на енергийните характеристики - това се предлага да влезе в сила през 2028 г. от Комитета за климатични промени в Обединеното кралство. Това би направило значителна част от жилищния фонд на Великобритания непродаваема
  • забрана за отопление и готвене на газ и петрол
  • значително по-високи разходи за изграждане на къщи в резултат на необходимите по-високи стандарти за изолация и термопомпи, които са три до четири пъти по-скъпи за инсталиране от газовите или петролните котли
  • значително по-високи разходи за електроенергия, произтичащи от експлоатационните разходи на термопомпите, които са три до четири пъти по-високи от газовите или петролните котли
  • нормиране на електроенергия и възможност за редовно прекъсване на тока
  • електроснабдителни компании, изключващи (чрез „интелигентни измервателни уреди“ от ново поколение) електрически устройства с високо потребление, като зарядни устройства за електрически превозни средства и системи за централно отопление – и то без компенсация или предупреждение
  • значително по-високи разходи за храна, произтичащи от ограниченията върху вноса на храни и по-високи транспортни разходи
  • строги ограничения върху личния транспорт, както какъв тип автомобил можете да си купите (само електрически), така и дали можете да си го позволите, като се има предвид, че електрическите автомобили с акумулаторни батерии в момента са между 50% и 100% по-скъпи за купуване и движение от сравним конвенционален автомобил
  • нормиране на пробег на електрическо превозно средство и/или данъчно облагане въз основа на пробег
  • възможно въвеждане на индивидуални квоти за
  • по-високи данъци върху летенето, с възможност за нормиране на полети за несъществени цели - и евентуално забрана
  • строги ограничения върху превоза и корабоплаването
  • строги ограничения върху консумацията на месо
  • високи (и непрекъснато нарастващи) въглеродни данъци, по-специално върху бензина и петрола
  • нарастваща безработица в резултат на по-нататъшното местене на британските производства на храни в чужбина с цел намаляване на националните ни емисии.

Нестабилната енергийна система на Германия

Попитайте британския народ: „Правителството трябва ли да направи повече, за да овладее извънредната ситуация в областта на климата?“ и е сигурно, че по-голямата част (особено младите), убедени в реалността на тази извънредна ситуация, ще отговорят „Да“. Но ако трябваше да ги попитаме дали, за да поправят ситуацията, биха били готови да се откажат от автомобилите си, да спрат да почиват в чужбина, да търпят редовни прекъсвания на електричеството, да плащат три пъти повече за потреблението си, да плащат 50% повече за храната си, да платят над 20 000 британски лири за подмяна на котела за газ, да платят над 30 000 британски лири за подобряване на изолацията на къщата си, да намалят консумацията на месо, евентуално да загубят работата си и да живеят до „вятърна ферма”, отговорът може да е по-двусмислен - особено ако посочите, че не само, че това не би поправило поставената извънредна ситуация, а всъщност няма да има никакъв забележим ефект.

Ако характеристиките на зеления нов свят бяха изложени ясно и честно на електората на Великобритания и беше обяснено, че ползите в замяна биха били неоткриваеми, дали наистина биха гласували за това? Разбира се, настоящият доминиращ разказ на правителството и медиите е, че подобен преход не само би бил безболезнен за обществеността, но чрез огромна „инвестиция“ в това зелено бъдеще Великобритания всъщност би била по-добро място за живеене.

Фарисеите на климатичния алармизъм

С други думи, доминиращият разказ на правителството и медиите за предизвикателствата, разходите, въздействията и ползите от постигането на нетна нула не прилича на реалността.

По принцип, ако желаете нетна нула, тогава трябва да бъдете много, много внимателни какво си пожелавате. Може всички да свършим като лунатици, вървящи към зеления режим.

Бел.Ред: Редакцията дава възможност да бъдат изразявани различни мнения по важни въпроси. Мнението изразено в статията може да не съвпада с позицията на редакцията. 

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Прочетете още