31 октомври е Ден на Реформацията

| България, Плевен | dnews

На 31 октомври 1517 г. на вратата на Дворцовата църква във Витенберг – Германия,теологът Мартин Лутер окачва списък с неговите "95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите" и с това полага началото на Реформацията.

Малко предитова – на 18-ти октомври 1517-та година, римският папа Лъв X-ти въвежда практиката на индулгенциите с цел да покрие разходите по строителството на базиликата "Свети Петър" в Рим. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се наблюдава и по-рано, но докторът по теология и монах Мартин Лутер повдига въпроси относно богословския аспект на практиката. Роля на катализатор за публикуването на тезисите играе доминиканският монах Йохан Тешел, който безсрамно търгува с индулгенции във Витенберг.

Публикуването на 95-те тезиса на Мартин Лутер предизвиква от една страна силна реакция в Рим, но и разбиране от страна на германските принцове, което обяснява последвалото религиозно разделение на Европа на протестанти (предимно германски) и римокатолици. Три години след публикуването на тезисите, вече добре известният Мартин Лутер е отлъчен от Католическата църква с решение на папата, което става началото на разколи и голямо разцепление в Църквата. От това разцепление пламва вълната на религиозни конфликти и войни в Западна Европа.

Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството. За нейни хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа.

Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата църква и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия).

Католическата църква реагира на реформацията с вътрешни реформи и организиран натиск срещу протестантството, известни като Контрареформация, в резултат на които тя успява да си върне влиянието в част от протестантските области. Като цяло северните части на Европа преминават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените между тях региони се водят продължителни войни за преимущество на едно от двете направления в християнството.

Прочетете още