25 януари - Ден на българското радио

| България, Любопитно | dnews

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на този указ се поставя началото на Българското национално радио като при създаването си, първата българска радиостанция получава името "Радио София".

На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител радио станцията е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма "Стандарт" за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна.

На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.

Строежът на сградата, в която днес се помещава БНР започва през 1938 г. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма Telefunken оборудва новото радио с най-модерни за времето си технологиии.

Точно в 6:00 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по "Радио София" прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото от 1947 г. Станцията се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт.

На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател "Сребрю Бабаков" - така се слага началото на "Радио Пловдив".

На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.
През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията "Преди всички", "Добър ден", "Неделя 150", "Хора, пътища, автомобили", "Спорт и музика", станали емблематични за Българското национално радио.

За първи път в края на 1989 година Радосвет Радев, водещ на предаването "Добър ден" по програма "Христо Ботев" на държавното радио, прави цяло двучасово предаване, в което към всички събеседници, а и към слушателите се обръща по националния ефир с: "Дами и господа,  господине и госпожо".

Фраза, която не само взривява телефонните линии, но и взривява ръководството на програмата, което търси обяснение от журналистите, защо са си позволили такава волност, вместо да се обръщат един към друг и към слушателите  с "Другарю и другарке!" 

По-късно, през 1992 и 1993 година започва ерата на частните радиостанции в българския ефир - ера която продължава успешно и до днес, независимо от превратностите на времето и развитието на новите технологии, на пук на прогнозите, че идва края на радиото.

През януари 1993 година започва да излъчва Дарик радио, а само седем години по-късно, то получава и лиценз за национално разпространение и става първото и за момента единствено българско частно национално радио.

Негов собственик и създател  е Радосвет Радев, юристът и журналистът, който в края на 80-те години на 20-ти век, пръв произнесе в националния ефир обръщението: "Дами и господа, добър ден!"

Българското национално Дарик радио, освен в историята на радиото у нас, остава и в българската история, със своята важна информационна роля по време на януарските събития от 1997 година.

В онези дни, Дарик радио бе единствената медия, която без цензура и обективно отразяваше протеста и щурма на НС на 10-ти януари 1997 година.  В дните след това, по митинги и блокади, хората скандираха "Дарик, Дарик!"

Радиото, родено през миналия век, премина в настоящия дори по-силно и успешно и се радва на значителна поулярност навред по света, сред млади и стари.

От 2001 г. датата 25 януари е приета за Ден на българското радио.

Прочетете още