23 май: Световен ден на кръводарителя

| Общество, Любопитно

На 23 май отбелязваме световния ден на кръводарителя. Цялата процедура по кръводаряване отнема около 30 минути, но пък понякога това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот. 

Историята на кръводаряването се дели на два етапа - като вторият период започва в началото на 20 век, когато кръвопреливането бележи подем, след като през 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB. За откритието си той получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1930 г. През 1940 г. Ландщайнер, заедно с Александър Винер (Alexander S. Wiener) и Филип Левайн (Philip Levine) открива резус-фактора (Rh).

Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.

Прочетете още