15 години без Емил Димитров/СНИМКИ - ВИДЕО/

test

На 30 март преди 15 години ни напусна легендарният български певец и композитор Емил Димитров. Над 400 са песните в репертоара му, 280 от тях са авторски, с които оставя ярка следа в българската музика. "Арлекино", "Моя страна, моя България", "Ако си дал" са сред емблемите на Емил Димитров, но не само с тях, а с дълбоките послания в цялото му творчество, той печели сърцата на публиката и днес. 
Изключителна музика, въздействащи и докосващи до болка текстове, изпълнени както само той може - това е Емил Димитров.

Роден е в Плевен на 23-ти декември 1940-та година в артистичното семейство на Факира Мити/Димитър Димитров/ и Анастасия, неговата асистентка с артистично име Мадам Сизи.
Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика. Започва да композира и да акомпанира на акордеон, възпят в една от незабравимите му песни.

През 2018-та година в деня на празника на Плевен - 15-ти май в центъра на града беше открит паметникът на Емил Димитров - легендата на родната естрада. Двуметровата бронзова фигура се издига, до Големия фонтан на Водната каскада. Откриването на паметника беше част от програмата за празника на родния град на голямата българска естрадна звезда. Автор на бронзовата статуя на легендарния певец, изпълнена в цял ръст е плевенският скулптор Константин Симеонов - Костика. Той, заедно с плевенският актьор Христо Домусчиев, израснал заедно с Емил Димитров в плевенския Девети квартал, заедно с кмета на Плевен Георг Спартански и стотици граждани, откриха официално паметника на големия музикант, прославил българия и Плевен в целия свят./DNEWS/

Емил Димитров е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев. През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните: „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Грозде не набрах“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.

Песента му „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации, включително в чартовете на Франция, Белгия и Холандия.

Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори през 1971 г.[8] Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липса на музикално образование.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (ж. 1967 г.). От брака си с Мариета Гьошева (ж. 1968 г., разв. 1991 г.) има син – Емил Димитров-син (р. 1970), който е политик и издава албуми с песните на баща си.

От 1999 г. Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.

През 2000 г. Мариета Гьошева и Емил Димитров отново се женят. През декември същата година обаче Мариета умира след усложнения от диабет.

На 2 май 2002 г. се състои голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен...“. На този коцерт Емил Димитров за последен път излиза пред публика, макар и в инвалидна количка.

През 2005 г., по желание на Емил Димитров, синът му подарява правата на „Моя страна, моя Бълария“ на БСП.[9][10]

Умира на 30 март 2005 г. в София./Уикипедия/

Прочетете още